Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Майка Катерина?
Той поглежда в бележките.
— Така се казва.
— Майтапиш се, нали?
— Не. Тя го представи като лична услуга — назова те по име.
Лорън клати глава.
— Ти я познаваш, предполагам?
— Майка Катерина ли? Само защото непрекъснато ме изпращаха в кабинета й.
— Ама да не си била някоя непослушница? — Стейнбърг слага ръка на сърцето си. — Не думай. Направо ме уби.
— Пак не разбирам за какво съм й точно аз.
— Сигурно предполага, че ще бъдеш дискретна.
— Ненавиждам онова място.
— Защо?
— Ти не си ходил в католическо училище, нали?
Шефът вдига бронзовата табела с името си от бюрото и сочи буквите една по една.
— Виждаш ли тука това Стейн? Ами Бърг до него? Сигурно знаеш, че хора с подобни фамилии не се прескачат из черквите.
Лорън кимва.
— Ясно, значи ми предстои да преподавам музика на глухонеми. Кой е наблюдаващ прокурор?
— Аз.
Тя е изненадана.
— Директно?
— Директно и единствено. Никоя жива душа да не си завира носа в този случай. Ясно ли е?
Тя отново кимва.
— Ясно.
— Значи си готова?
— За какво?
— За среща с майка Катерина.
— Какво по-точно?
— Тя е в съседната стая — отвръща Стейнбърг и се надига да заобиколи бюрото. — Настоява да разговаря с теб насаме.
Когато Лорън Мюз учи в девическата католическа гимназия „Света Маргарита“, майка Катерина е висока четири метра и е над стогодишна. Времето я е спаружило и забавило процеса на остаряване, но без особен резултат. През годините на Лорън в онова училище игуменката се носи в пълна бойна униформа. Сега е облякла нещо несъмнено благочестиво, но далеч по-неофициално. Монашески отклик на съвременните тенденции, казва си Мюз.
— Ще ви оставя насаме — съобщава Стейнбърг.
Майка Катерина е права. Ръцете й са заели предмолитвено положение. Вратата се затваря. Никоя от двете не продумва. Тази техника е позната на Лорън и тя няма да се обади първа.
През втората година в гимназия „Ливингстън“ бъдещият криминален инспектор Лорън Мюз е окачествена като „трудна ученичка“ и преведена на бърза ръка в „Света Маргарита“. Тогава тя е миниатюрна — едва метър и петдесет — а през последвалите години не е пораснала съществено. Другите инспектори, все мъже и все големи умници, я наричат „Ситнеж“.
Но Лорън не всякога е била между така наречените проблемни деца. В началното училище тя е топчеста мъжкарана, неустрашим и пълен с енергия мъник, готов по-скоро да умре, отколкото да облече нещо момичешко. Бащата минава от една физическа работа на друга, все свързани с автомобили. Той е приятен кротък мъж, допуснал фаталната грешка да се влюби в прекалено красива за неговото положение жена.
Кланът Мюз обитава квартал „Ковънтри“ в Ливингстън, щата Ню Джърси. Това е част от скъпо предградие, което никак не е по джоба му. Но така иска очарователната мадам Мюз, майката на Лорън, понеже — ей богу! — тя го заслужава. Никоя жива душа — ама никоя! — не може да гледа със снизхождение на Кармен Мюз.
Непрекъснато ръчка бащата да работи още по-упорито и повече, да взема все нови и нови заеми, да търси начини за оцеляване след всичко това, докато — точно два дни след като Лорън навършва четиринайсет — таткото си пръсва черепа в издигнатия отделно от къщата гараж за две коли.
От сегашните си позиции допуска баща й да е страдал от маниакална депресия. Това днес изглежда логично. Химичен дисбаланс на мозъка. Някой се самоубива — не е редно да се винят други. Но Лорън го прави. Обвинява родната си майка. Пита се какво би станало с нейния мил и кротък баща, ако се бе оженил за съпруга с по-евтина поддръжка от тази на Кармен Валос.
Малката Лорън приема тази трагедия както може да се очаква: въстава срещу всичко и всички. Започва да пие, да пуши, да се мъкне с неподходящи компании, да спи с когото й падне. В нейните очи е израз на дълбока несправедливост обстоятелството, че момчетата с множество завоевания стават обект на почит, докато момичетата в същото положение минават за тъпи курви. Но всъщност — макар сама да не го признава — независимо от всичките феминистки аргументи, Лорън прекрасно съзнава, че безразборният секс е в обратнопропорционална (макар и пряка) зависимост от нейното самочувствие. С понижаването му се повишава степента на нейната достъпност. Мъжете, изглежда, не са под въздействието на подобен фактор или много умело се прикриват.