Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Да не ти е зле?
— На мен? Нищо ми няма.
Роланда му хвърля особен поглед. Видеотелефонът звъни пак. Роланда остава вече със скръстени ръце. Мат я поглежда. Тя се прави, че не разбира намека. Рядко става иначе. Телефонът вибрира отново, преди да запее за Батман.
— Няма ли да отговориш? — интересува се Роланда.
Той поглежда към апарата. Върху дисплея отново е изписано името на жена му.
— Айде, Батман.
— Ей сега.
Палецът му се поколебава над зеления бутон, преди да го натисне. Екранът светва отново. Сега тече видеоклип.
Макар тази технология да се усъвършенства с невероятни темпове, качеството на клипа отстъпва с две степени на филма Запрудър7. Секунда-две Мат не може да схване какво става. Клипът не е дълъг — той знае това. Десет-петнайсет секунди.
Някаква стая. Това поне се вижда. Телевизор върху конзола. На стената виси картина — Мат не може да различи каква — но общото впечатление е за хотелска стая. Камерата се спира на вратата към банята.
И тогава се появява жена.
Косата й е платиненоруса. Носи тъмни очила и прилепнала синя рокля. Мат смръщва вежди. Коя е тази, по дяволите?
Жената остава неподвижна за миг. Мат има усещането, че тя не знае за камерата. Обективът я следи. Блясва ярка светлина — през прозореца нахлуват слънчеви лъчи — и след това всичко идва на фокус.
Когато жената приближава леглото, дишането на Мат спира — той разпознава походката. Познати са му и начинът, по който присяда, по който вирва брадичка и кръстосва крака, колебливата усмивка, която следва.
Той не помръдва.
От другия край на стаята се разнася, вече по кротък, гласът на Роланда:
— Мат…
Не й обръща внимание. Сега камерата е поставена някъде — най-вероятно върху маса. Все още е насочена към леглото. Някакъв мъж приближава платинената блондинка. Мат вижда само гърба му. Той е в червена риза, а косата му е синьо-черна. С приближаването си закрива жената. Също и леглото.
Очите на Мат започват да смъдят. Той примигва няколко пъти. Дисплеят помътнява. Образите започват да подскачат, а сетне изчезват. Мат остава неподвижен. Роланда го гледа с любопитство. Снимките откъм братовата страна на бюрото са по местата си, а той е сигурен — е, почти сигурен, понеже този екран е все пак по-малък от пет сантиметра, нали така — че жената в непознатия хотел, седналата върху леглото блондинка в прилепнала рокля носи платиненоруса перука, а всъщност е брюнетка и се казва Оливия — неговата съпруга.
Глава 3
Нюарк, Ню Джърси
22 юни
Инспекторът от отдел „Убийства“ за окръг Есекс — Лорън Мюз, седи в кабинета на шефа си.
— Чакай малко — обажда се тя, — да не искаш да кажеш, че монахинята е имала силиконови импланти на гърдите?
Ед Стейнбърг, прокурор за окръг Есекс, се е разположил зад бюрото и се почесва по корема с вид и размери на топка за боулинг. Конструкцията му е такава, че в гръб никой не би заподозрял количеството на неговите килограми — само дето задникът му е плосък. Обляга се назад и сплита пръсти зад тила. Ризата му е пожълтяла под мишниците.
— Ами така изглежда.
— Но нали е починала от естествена смърт? — пита Лорън.
— Така си помислихме и ние.
— Но вече не си убеден?
— Вече в нищо не съм убеден.
— Бих могла да кажа нещо неприятно по този пункт, шефе.
— Но няма да го направиш. — Стейнбърг въздъхва и слага очила за четене. — Сестра Мери Роуз, преподавателка по обществени науки в десети клас, е намерена мъртва в метоха. Няма следи от борба, никакви рани. Монахинята е на шейсет и две години. Явно естествена смърт — сърдечен пристъп или нещо подобно. Нищо подозрително.
— Обаче? — добавя Лорън.
— Обаче се появиха някои нови неща.
— Да ги назовем обстоятелства.
— Стига, ще ме убиеш.
Лорън обръща нагоре длани.
— Продължавам да не виждам причината за моето присъствие тук.
— Да речем, защото си най-добрият следовател по убийства, с когото разполагаме в окръга. Какво ще кажеш? — Лорън прави гримаса. — М-да, не се надявах особено, че номерът ще мине. Тази монахиня — Стейнбърг отново насочва очилата надолу — преподава в гимназията „Света Маргарита“.
Той вдига поглед.
— Е, и?
— Нали и ти си учила там?
— Отново питам: е, и?
— Ами майката игуменка нещо недолюбва началниците. Настоява за теб.
7
Ням филм, направен с осеммилиметрова камера от случаен гражданин на име Ейбрахам Запрудър, на който е запечатано убийството на американския президент Кенеди. — Б.пр.