Невинният

— В общи линии — казва Средкриз с най-приятния си за ушите на съдебните заседатели тон — защитната ни линия ще бъде…? — Той поглежда Мат очаквателно.

— Прехвърли вината върху другия — казва той.

— Другия?

— Да.

— Кой друг?

— Обвиняваме когото ни падне — пояснява Мат. — Финансовият директор — зет на Стърман и някогашен най-добър приятел, деловодството, одиторската фирма, банките, борда на директорите, по-ниско поставени в йерархията началници. Твърдим, че някои от тях са мошеници. Заявяваме, че други са допуснали неволни грешки, чийто ефект е излязъл от контрол.

— Това не оставя ли впечатление за известно противоречие? — пита Средкриз, като скръства ръце и бърчи вежди. — Да твърдим, че има едновременно зла умисъл и небрежност?

Млъква, вдига поглед към тавана, усмихва се и кимва. Злонамереност и небрежност. Харесва му.

— Целта ни е да внесем объркване — посочва Мат. — Обвиняваме цял куп хора, но нищо конкретно. В края на краищата съдебните заседатели ще останат с впечатлението, че нещо не е наред, но няма да знаят с кого да свържат вината за това. Засипваме ги с факти и цифри. Навираме им в очите всяка нищожна грешка, всяка пропусната запетайка. Представяме нещата така, сякаш и най-незначителният пропуск е фатален, макар да знаем, че не е така. Поставяме под въпрос всяко нещо. Подозрителни сме към всекиго.

— Ами с Бар Мицва10 какво ще правим?

Стърман прахосва два милиона долара за Бар Мицва на своя син. Програмата включва чартърен полет до Бермудските острови и специален концерт на Бионсе и Я Рул11. Видеозаписът — всъщност професионално DVD — ще бъде показан в съдебна зала.

— Най-обикновени делови разноски на фирмата.

— Я пак?

— Погледни кои са присъствали. Ръководители на огромни фармацевтични вериги. Топбизнесмени. Високопоставени държавни служители от Агенцията за контрол над лекарствените средства, които дават разрешителни за производство и разпространение. Лекари, изследователи, кой ли не. Нашият клиент печели клиенти, а също така лобира за развитие на бизнеса си посредством това тържество. Напълно законна практика още отпреди Бостънския чай12. Стореното от него е за доброто на компанията.

— А това, че повод за тържеството е празникът на неговия син?

Мат свива рамене.

— Това е дори много добре. Тоя Стърман е умна глава. — Средкриз прави гримаса. — Помисли само. Ако той бе казал така: „Вижте сега, организирам колосален купон за нашите клиенти“, това не би му помогнало да установи отношенията, към които се стреми. Затова Стърман, този скромен гений, прибягва към много по-изтънчен ход. Кани своите бизнес партньори на тържество по случай Бар Мицва на сина. Хваща ги по бели гащи. Те намират за крайно мила тази покана за участие в едно толкова лично, чисто семейно тържество, вместо да ги набута в до болка познато делово мероприятие. Стърман, като всеки интелигентен изпълнителен директор, проявява вкус към нетрадиционни подходи.