Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Ейдриън поклати глава.
— С мен също. Понякога споменава нещо, но по принцип отбягва да говори за миналото си. Смятам, че се опитва да забрави.
— Построил е много укрепления, ала всяка година като че поредните стени се срутват. Той дори събра смелостта да ми каже, че е отчасти елф. Крепостта се стопява, виждам го да наднича отвътре. Иска да бъде свободен. Това е следващата стъпка — и аз съм много горда с него.
— Кога ще е сватбата?
— Смятахме да е до няколко седмици в манастира. Но сега ще трябва да отложим, нали?
— Защо казваш това? Олрик просто иска да ни види. Това не означава…
— Трябвате му за мисия — прекъсна го Гуен.
— Не. Може да му трябваме, но вече се отказахме. Аз си имам други неща за вършене, а Ройс… Ройс има нужда да започне нов живот — с теб.
— Ще отидеш. Трябва да вземеш и Ройс със себе си — гласът й бе пълен с тъга и намек за съжаление — твърде неприсъщи и за нея емоции.
Ейдриън се усмихна:
— Не мога да измисля нещо, с което Олрик би могъл да ме убеди, но ако все пак го стори, ще се заема с мисията сам — като сватбен подарък. Не е нужно дори да казваме на Ройс за пратеника.
— Не! — избухна тя. — Той трябва да отиде. Ако не го стори, ще умреш.
Първата реакция на Ейдриън бе да се изсмее, ала тази мисъл се стопи при вида на лицето й.
— Не съм тъй лесен за убиване — смигна.
— От Калис съм, Ейдриън, зная какво говоря — очите й се насочиха към прозореца, ала погледът й не беше фокусиран, сякаш гледаше към някакво друго място. — Не мога да бъда отговорна за смъртта ти. Животът, който бихме водили след това… — тя поклати глава. — Не, той трябва да дойде с теб — повтори твърдо Гуен.
Ейдриън не беше убеден, ала знаеше, че няма смисъл да упорства. Гуен не беше от спорещите. Повечето познати му жени предизвикваха дълги дискусии и дори се наслаждаваха на споровете, ала не и Гуен. Мисълта й се отличаваше с яснота, говореща, че тя вече е достигнала до неизбежното заключение и просто любезно изчаква събеседника си да се присъедини към нея. По някакъв свой си начин доста приличаше на Ройс — с изключение на любезното изчакване.
— Докато вас ви няма, ще имам времето да подготвя първокласна сватба — рече тя с напрегнат глас, премигвайки често. — Доста време ще ми е нужно да преценя какъв цвят рокля трябва да носи една бивша проститутка.
— Знаеш ли, Гуен? — заговори Ейдриън, поемайки ръката й в своята. — Познавам много жени, ала само от две се възхищавам. Ройс е късметлия.
— Ройс стои на ръба — отвърна замислено тя. — Видял е прекалено много жестокост и предателство. Не е познавал милост — стисна ръката му. — Ти трябва да сториш това, Ейдриън. Ти трябва да си този, който ще го научи на милост. Направиш ли го, той ще бъде спасен.
Ройс и Ейдриън влязоха в градината на замъка Есендън — там, където някога принцеса Ариста щеше да бъде изгорена на клада. Само леко издигната земя — мястото, където бяха стояли стълбът и дървата — напомняше за това. Беше преди три години, тогава времето също бе започнало да застудява. Смъртта на Амрат Есендън беше съвсем скорошна, а Новата империя — империалистическа мечта.
Стражниците пред портата кимнаха и им се усмихнаха.
— Мразя това — промърмори Ройс.
— Кое?
— Дори не се опитаха да ни спрат, а усмивките им бяха неподправени. Вече ни познават. Преди Олрик имаше благоприличието да ни вика дискретно и да ни приема тайно. Сега униформени войници тропат на вратата посред бял ден, махайки и обявявайки: „Здравейте, носим ви задача.“
— Той не помаха.
— След време и това ще стане — ще маха и ще се хилоти. Някой ден Джереми ще черпи войнишките си другарчета в „Розата и бодилът“. Всички ще са там, целия взвод стражници, хилейки се, тупайки се по раменете, карайки ни да пеем „Калид Портмор“ с тях — „И още веднъж, сега възторжено!“… В даден момент някой особено потен вол ще ме прегърне и ще каже каква чест е за него да бъде сред нас.
— Джереми?
— Какво? Така се казва.
— Знаеш името на стражника?
Ройс се намръщи.
— Виждаш ли? Да, зная името му, а те знаят нашите. Направо да започнем да носим униформи и да се преместим в старата стая на Ариста!
Покачиха се по каменните стълби към главния вход, където войник бързо им отвори вратата, покланяйки се леко и поздравявайки ги формално.