Изумрудената буря

— Реши ли какво ще правиш? — попита Ройс.

— Ще открия наследника.

Ройс спря, държейки стол на инчове над пода.

— Да не си си ударил главата по време на Ратиборската битка? Наследникът е мъртъв, забрави ли?

— Оказа се, че не е. Нещо повече — зная кой е.

— Но свещеникът ни каза, че наследникът бил убит от серети преди четиридесет години — оспори Ройс.

— Да.

— Пропускам ли нещо?

— Близнаци — рече боецът. — Едното дете е било убито, ала акушерката е спасила другото.

— И кой е наследникът?

— Дигън Гаунт.

Очите на Ройс се разшириха, саркастична усмивка изгря на лицето му.

— Водачът на националистите, посветил се на разрушаването на Новата империя, е наследникът, призван да я владее? Колко иронично е това? И също така доста злополучно за теб, като се има предвид залавянето му от имперковците.

Ейдриън кимна.

— Оказа се, че Есрахаддон му помагал да спечели всички онези победи в Ренидд.

— Есрахаддон? Откъде знаеш?

— Попаднах на него в лагера на Гаунт в нощта преди битката. Изглежда магьосникът възнамеряваше силом да постави Дигън на трона.

Приключиха със столовете и се разположиха на маса край прозорците. Навън самотна продавачка на ябълки прекара количката си, вероятно поела към Площада на благородниците.

— Надявам се не приемаш сериозно Есрахаддоновите твърдения, че Гаунт е наследникът. Никога не можеш да бъдеш сигурен какво точно е намислил — рече Ройс.

— Не… ами да, той потвърди, че наследникът е жив, но за самоличността му узнах от сестрата на Гаунт.

— А как точно планираш да го откриеш? Някой от двамата каза ли ти къде е?

— Не. Убеден съм, че Есрахаддон знае — или има доста добра приблизителна представа, но няма да ми каже. А и не съм го виждал след битката. Обяви, че скоро щял да има нужда от нас за някаква мисия. Сигурно ще иска да спасим Гаунт. Не се е навъртал наоколо, нали?

Ройс поклати глава.

— Щастлив съм да кажа, че не съм го виждал. Затова ли си тук?

— Не точно. Сигурен съм, че може да ме намери навсякъде. Нали ни откри в Колнора, когато му трябвахме за Далгрен. Тръгнал съм да посетя Майрън. Ако някой знае за историята на наследника, то той е точният човек. Бе ми дадено и писмо за Олрик.

— Писмо?

— Докато бях заседнал в Колнора, старите ти дружки ми помогнаха да се измъкна.

— Диамантът?

Ейдриън кимна:

— Една нощ Прайс уреди бягството ми в замяна на доставката на писмото. Предпочиташе да рискува моята кожа, вместо тази на някое от момчетата си.

— Какво пише? От кого е?

Ейдриън сви рамене:

— Как бих могъл да знам?

— Не си го прочел? — невярващо попита Ройс.

— Не, беше за Олрик.

— Още ли е у теб?

Боецът поклати глава.