Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Принцесата прибра единствената си любима вещ — четка за коса с перлена дръжка — в торба. Надраска оставката си и я остави на бюрото. Посегна към вратата, сетне спря и се обърна. Да я вземе, изглеждаше подобаващо… почти необходимо. Прекоси кабинета и вдигна робата на магьосника. Тя увисна безжизнено в ръцете й. Никой не я беше чистил, ала кръв нямаше. И което бе по-странно, нямаше и дупка. Това я накара да се зачуди — дори и в смъртта си, той оставаше мистерия. Принцесата я нахлузи върху роклята си и установи, че й е тъкмо по мярка — макар Есра да бе почти фут по-висок от нея. Загърбвайки кабинета си, Ариста потъна в нощта.
Есенният въздух бе леден. Принцесата придърпа робата и вдигна качулката. Платът не приличаше на нищо, докосвало кожата й — лек, нежен, ала удивително топъл и удобен. Ухаеше приятно на салифан.
Замисли се дали да вземе кон. Никому нямаше да се свиди да й даде животно, но надали щеше да ходи тъй далече, пък и нямаше против да се разходи. Есрахаддон бе изтъкнал нуждата от бързане, ала би било глупаво да се втурва стремглаво към опасността. Ходенето изглеждаше подходящ начин да се изправи срещу мистериозното и непознатото. Щеше да й даде време да помисли. Предположи, че и Есра би избрал да пътува така. Просто изглеждаше подобаващо.
Напълни един мях на кладенеца и си взе храна. Фермерите, които негодуваха от храненето на войниците, винаги оставяха малко на стълбите на Градската палата. По-голямата част от храната принцесата раздаваше на бедните, което само доведе до появата на повече неща. Тя се запаси с няколко пити сирене, два самуна, ябълки, лук и репи. Не беше кой знае какво, ала щеше да свърши работа.
Нарами меха, намести раницата и се отправи към северната порта. Чуваше как стъпките й ехтят, сливайки се с останалите звуци в нощта. Колко опасно, дори глупаво, да напусне Медфорд, макар и в компанията на Ройс и Ейдриън. Само няколко седмици по-късно поемаше в мрака сама. Знаеше, че пътят й ще я отведе в имперска територия, ала се надяваше, че пътувайки сама не ще привлича внимание.
— Ваше Височество! — изненадано възкликна пазачът при появата й.
Тя се усмихна:
— Би ли отворил портата?
— Разбира се, милейди, но защо? Къде отивате?
— На разходка — отвърна тя.
Стражникът се вторачи невярващо.
— Убедена ли сте? Искам да кажа… — огледа се. — Сама ли сте?
Тя кимна:
— Уверявам те, че ще се оправя.
Пазачът се поколеба за миг, сетне отстъпи и изтегли огромното резе. Опирайки гръб в огромните дъбови врати, бавно отвори едната от тях.
— Бъдете внимателна, милейди. Някакъв странник се навърта наоколо.
— Странник?
— Няколко часа след залез се появи на вратата — беше с качулка. Видях, че не е намислил нещо читаво, така че не го пуснах да влезе. Вероятно е някъде навън и чака да отворя след изгрев. Бъдете внимателна.
— Благодаря ти, ала съм убедена, че ще се оправя — каза тя, промушвайки се край него. Вратата се затръшна зад гърба й.
Ариста пое по пътя, движейки се колкото се може по-тихо и по-бързо. Чувстваше се ободрена, въпреки очакващите я опасности. Напускането на Ратибор без сбогуване беше наложително. Щяха да настояват тя да определи приемника си и да остане за известно време, за да го напътства. Макар да не виждаше причина да бърза, притесняваше се, че прекалено дългото забавяне можеше да се окаже грешка. Пък и не искаше да рискува имперски шпионин да разкрие плана й, пращайки хора да я заловят.
Донякъде се чувстваше по-безопасно на пътя, отколкото в кабинета — бе уверена, че никой не знае къде е или къде отива. Тази мисъл бе приятна, като робата на Есрахаддон. В дните след смъртта му се притесняваше, че тя също може да е застрашена. Убиецът му бе избягал, оставяйки единствено необичайно малък арбалет в дъждовната бъчва на източния площад. Беше сигурна, че убиецът е изпратен от Новата империя, нагърбил се да елиминира надвиснала заплаха. Тя бе Есрахаддоновият чирак, помогнал за осуетяването на преврата в Меленгар, повел бунта в Ратибор. Със сигурност властващите искаха и нейната смърт.
Не след дълго забеляза проблясък недалеч от пътя — малък лагерен огън.