Книга за гробището
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Книга за гробището». Краткое содержание книги:
— Вие ли сте най-старият? — попита Ник.
— Най-старият в гробището ли? Да.
— Значи пръв сте погребан тук?
Кай Помпей се поколеба за кратко.
— Почти пръв — каза той. — На този остров преди келтите е имало други хора. Един от тях е погребан тук.
— О… — Ник се замисли за момент. — Къде е гробът му?
Кай посочи нагоре към хълма.
— На върха? — попита Ник.
Кай поклати глава.
— А къде тогава?
Старият римлянин се пресегна и разроши косата на Ник.
— В хълма — каза той. — Вътре в него. Аз бях първият, погребан на това място. Донесоха ме моите приятели — носеха ме на ръце, след тях вървяха местните чиновници и мимовете, които държаха восъчни маски на жена ми, която си отиде от треска в Камулодунум3, и на баща ми, който бе убит в схватка на границата в Галия.
Триста години след смъртта ми един фермер, откри камъка, който скриваше входа към вътрешността на хълма, докато търсеше ново пасище за овцете си. Отмести го и се спусна долу, като си мислеше, че вътре може да има съкровище. Когато след малко излезе, тъмната му коса беше бяла като моята…
— Какво е видял?
Кай млъкна, после продължи:
— Не искаше да говори за това. Никога повече не се върна. Бутнаха камъка на мястото му и след време забравиха. После, преди двеста години, когато строяха гробницата на Фробишър, отново го откриха. Младежът, който го намери, мечтаеше за богатство, затова не каза никому, скри входа зад ковчега на Ефраим Петифър и една нощ незабелязано се спусна вътре или поне той така си мислеше.
— Косата му беше ли побеляла, когато излезе?
— Не излезе.
— О! Аха! И кой е погребан вътре?
Кай тръсна глава.
— Не знам, млади Оуенс. Но го почувствах, още тогава, когато това място беше празно. Усетих как нещо чака дълбоко вътре в хълма.
— Какво чака?
— Не знам, усетих само очакването — отвърна Кай Помпей.
Скарлет носеше голяма книга с картинки. Седна до майка си на зелената пейка до портата и я зачете, а майка й заразглежда някакъв учебник. Скарлет се наслаждаваше на пролетното слънце и се стараеше да не обръща внимание на малкото момче, което първо й махаше иззад покрит с бръшлян паметник, а после, когато тя реши повече да не гледа натам, то изскочи като навито на пружина иззад един надгробен камък (Йоджи Дж. Шоджи, поч. 1921, „Аз бях странник, а вие ме приехте сред вас“.) Махаше й като обезумял, но Скарлет продължаваше да не му обръща никакво внимание.
Накрая остави книгата на пейката.
— Мамо, ще ида да се поразходя.
— Само не се отклонявай от пътеката, скъпа.
Скарлет вървя по пътеката, докато не зави зад ъгъла и видя Ник да й маха от върха на хълма. Намръщи се.
— Вече знам всичко — каза Скарлет.
— И аз — каза Ник.
— Тук е имало хора преди римляните — продължи тя. — Много преди тях. Когато живели… тоест когато умирали, ги погребвали в тези хълмове, заедно със съкровища и други неща. Наричат се надгробни могили.
— Ясно — каза Ник. — Това обяснява всичко. Искаш ли да видиш една могила?
— Сега ли? — недоверчиво попита Скарлет. — Но ти не знаеш къде има надгробна могила, нали? А и аз невинаги мога да те следвам навсякъде.
Беше го виждала да се плъзга през стените като сянка.
В отговор Ник извади голям ръждясал железен ключ.
— Беше в параклиса — каза. — Сигурно отваря повечето врати тук. Обикновено използват един и същ ключ за всички врати, така има по-малко работа.
Скарлет се покатери до върха на хълма при Ник.
— Истината ли казваш?
Той кимна, а в ъгълчетата на устата му танцуваше доволна усмивка.
— Хайде — подкани я той.
Беше прекрасен пролетен ден, въздухът бе изпълнен с птичи песни и жужене на пчели. Нарцисите се полюшваха от лекия ветрец, тук-таме по хълма кимаха подранили лалета. Зеленият склон бе поръсен със синия снежец на незабравките и едри, нежни жълти иглики. Двете деца стигнаха до малката гробница на Фробишърови — стара, проста, малка, забравена каменна постройка с метална врата. Ник отключи вратата с ключа и влязоха.
3
Римското име на град Колчестър, графство Есекс, Източна Англия, най-старият британски град и първата столица на римска Британия, (Бел.пр.)