Фалшификаторът от черния кос

— Тъй… И какъв е този бизнес?

Посочих с глава към ателието:

— Фабрикуваме ценни парични знаци за улесняване на стопанското обръщение.

— Тъй, тъй… — каза той пак и не разбрах подиграва ли ми се: — И какво ми предлагате?

— Да работим заедно. От нас материалите, организацията, разпространяването на стоката и всичко останало, от вас — само трудът и опитът.

— Тъй, тъй… — повтори той замислено, като ме пронизваше със светлите си очи. — А ако звънна на милицията?

— Утре нашите хора ще ти го върнат с лихвите. Ние те следим от цяла седмица, знаем къде се намираш всяка минута на деня и нощта — от „Ропотамо“ до „Астория“.

Той подсвирна:

— Значи силна организация, а?

— Ще имаш възможност да я опознаеш, когато заработим заедно — отвърнах нехайно, питайки се дали той приема и думица от моите евтини импровизации.

— А ако не желая да работя с вас?

— Сам ли искаш да продължиш? Като занаятчиите? Ние ти предлагаме индустриални методи. Живеем в атомния век.

Но лицето му мина сянка. Той каза:

— Аз отдавна вече не се занимавам с това.

Звучеше искрено.

— Хайде, хайде! — казах. — Не е хубаво Лорда да се принизява до категория муха. Познаваме ние лъвската му лапа. — И решително хвърлих: — Доказателството е в джоба ми.

— Какво доказателство? — смръщи той вежди.

— Онова, което търсих тук.

Той сви тънките си устни, очите му заплашително се полузатвориха; приближи се до мен и опря пистолета на гърдите ми:

— Дай! — каза той и повтори: — Дай!

Бе само на две крачки от мен. Овлажних устни, преглътнах, бавно пъхнах ръка във вътрешния джоб на сакото, побърках вътре, после още по-бавно започнах да я изтеглям. Наблюдавах как очите му следят движението й, в очакване да видят какво ще извади. Имах само още една секунда. Ръката ми излезе със сноп долари между пръстите. Той изненадано отвори очи, а аз с всичка сила го ритнах между слабините. Той изстена, сгърчи се надолу, но ударът по брадата го изправи, което ми даде възможност да му нанеса още два прави под окото и носа. Пистолетът се търкулна на пода, но заедно с това едно мощно кроше в зъбите ме отпрати към него и аз по-скоро инстинктивно го напипах, чувствувайки как в същия момент очилата ми се изхлузват, а една малка кост се завъртва в устата ми сред солена кръв.