Фалшификаторът от черния кос

Разбира се, не бях прав, но той трябваше да остане тук поне докато узная резултата от изследването на неговата банкнота.

Тогава той се усмихна с унищожително презрение и изрече:

— Щом е тъй, моля, обадете се на номер 78-49-09 и съобщете, че съм арестуван за фалшификация на долари. И пред вас няма да кажа нито дума повече.

Шокът беше толкова силен, че едва не изтървах лулата: 78-49-09 беше домашният телефон на шефа. Една дълга минута не знаех какво да предприема, сетне се сетих, че и без това имам намерение да звъня на Мирски. Минах в съседната стая, завъртях номера. Естествено, не предадох искането на Лорда. В отговор на сънливия глас на шефа съобщих само, че съм задържал едно много подозрително лице, което има връзка с нашата акция, и го помолих да дойде незабавно въпреки късния или по-точно — ранния час. И пратих кола.

В продължение на четвърт час Лорда и аз мълчахме. През тия минути аз изжабурках наранената си уста с вода, а на Лорда дадох пластирче за синината под окото. Сърбеше ме езикът да го запитам за неговите гравюри, за онази чудесна преса, за техниките, които прилага в работата си, но се страхувах да не ме среже: твърде категорична беше декларацията му, че няма да говори, пък и се държеше така, сякаш не съществувах: занимаваше се единствено със своята рисунка върху цигарената кутия, като нанасяше последни поправки.

Чуха се бързи стъпки, вратата се отвори, показа се Мирски — масивен, недоспал и небръснат. Обгърна с поглед стаята, видя Лорда, трепна изненадан. Погледна и мен с нескрито удивление, приближи се до Лорда, усмихна се. Лорда се изправи, също се усмихна, махна марличката от окото и разпери ръце.

Ако в този момент наблизо беше експлодирала атомна бомба, навярно нямаше да я чуя, толкова бях слисан. Във вкочанясалия ми мозък заблещука една-единствена мисъл: направил съм величествен гаф! Гледах как си стискат горещо ръцете, как се тупат по раменете, как сядат един срещу друг и се гледат като влюбени, и не разбирах нищо, нищо.

— Е? — попита шефът, като по навик самодоволно потри длани. — Казвайте сега каква е картинката. И конкретно.

Пръв заговори Лорда, все едно — аз не можех да изкарам нито звук от устата си.

— Бос, твоят чирак ме обвинява във фалшификация на долари — каза той добродушно.

— Вярно ли е това? — попита Мирски и въпросът беше зададен не на мен.

— Не — отвърна Лорда и го каза тъй просто, че повярвах и аз.

— Свободен си — каза шефът. — И извинявай!

— О кей, бос. Много здраве в къщи.

Лорда прибра цигарената си кутия в джоба, взе си шапката и протегна десница на Мирски.

След малко Иван Бонев беше на свобода.

Преди това обаче от вратата той се обърна към мен и милостиво подхвърли:

— Ти си гуд бой, но има да се учиш още много.

От прозореца го видяхме да крачи бавно и необикновено изправен към центъра на града.

Така и не можах да разбера какво е нарисувал върху „Кента“.