Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Виждате ли, има нещо, което убягва на пишман-критиците. Нещо, което закостенелите от четене на Паулу Коелю и „Космополитън“ мозъци на онези тийнейджърки, които се гордеят, че са жени, а в действителност са на една мозъчна гънка разстояние от дрискане по двора, отказват да възприемат. Нещо, което вманиачените по каноните на Джордан, Мартин и Джоан Роулинг няма да проумеят, дори да се съдерат от напъване.

А то е, че Тери Сторн е истински. „Зелената котка“ е истинска. Разочарованията на влюбения магьосник, попаднал в свят без обич, вълшебства и справедливост, са истински. Аз съм истински.

Да, вероятно бих могъл да пиша за светове, в които хората, драконите и маговете живеят безгрижно, опитвайки се да сразят Саурон, лорд Волдеморт и бай Танас Вещера, а докато ги побеждават, куп красавици им се обясняват в любов.

Бих могъл. Но не искам.

Защото лигави фентъзита на този свят има повече от достатъчно. А хора като Тери Сторн (като мен!) се броят на пръсти.

В тази книжка са събрани една шепа разкази. Някои от тях са забавни. Над друга част са проляни толкова сълзи, че биха могли да накарат и Резедавата Река да прелее пет пъти. Сигурен съм, че на повечето от вас – презаситените от секс, пари и женско внимание метросексуални творения на гнусното ни съвремие – последните няма да ви харесат. Недоволни ще останат и жените, които все още наивно вярват в собственото си превъзходство над останалите: онези, които всяка вечер убиват по една магия, тръгвайки си от дискотеката с мускулестия празноглавец, чиито „плочки“ ги карат да получат два оргазма още на дансинга, а видът на захранения от мама и тате портфейл – още седем.