Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Тери! Откри ли пръстена? – прозвуча безплътен глас от празното пространство в кухнята. След миг-два пред тях се материализира младеж с поруменели от вълнение бузи.

– Да, Били... тъкмо мислех да си тръгвам! – раздразнен се обади Тъмният Маг.

– Чудесно! – зарадва се невръстният (в сравнение с колегата си) чародей. – Имаш ли желание да споделиш какво бяха направили този път кретените?

– Ох, сложно е... – почеса се по наболата брада Тери Сторн. – Накратко: двама-трима идиоти, пишещи от три-четири години, решили, че имат възможност да пренесат Света на Толкин в тая умряла от скръб страна... ъ-ъ-ъ...

– България! – услужливо му подсказа бай Фильо.

– Няма значение – махна ядосано с ръка магьосникът. – Бъркотията е толкова огромна, че имаше реална възможност да отврати всички читатели... съответно – наши бъдещи клиенти.

– Е, старче, винаги съм вярвал в теб – потупа го по рамото Били Зеленчука. – Ако има някой в тази или която и да било реалност, който да се справи с дебилните фантасто-фашисти, това си ти. Дай сега да ходим да ринем другите... хм... изпражнения, че там вече работата е много дебела.

– Така ли? И какво съм пропуснал? – въздъхна примирено Тъмният Маг.

– Абе има тук едни кретени, дето ако знаеш как са се... изходили... върху Хари Потър...

– Пак ли в тая България, бе?!

– За съжаление, да, шефе... – ухили се Били и щракна с пръсти. Порталът послушно се отвори. Докато прекрачваха през него, двамата се обърнаха към ошашавените бай Фильо и чичо Герчо и съзаклятнически им намигнаха.

– Забравете за днес! – свъси вежди Тери Сторн.