Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Но май се отплеснах. Важното в случая не е фактът, че магьосниците предпочетоха тривиалния живот пред битките с дракони, гоблини и разбеснели се амазонки. Проблемът бе, че с всеки един отказал се от магията вълшебник силата на любовта повяхваше все повече и повече. На пръсти се брояха тези, които останаха верни на света на чародействата, не се поддадоха на лъжата, наречена „биологичен часовник“ и не хукнаха да правят семейства и деца като освирепели от сексуален глад урук-хаи. Моята скромна личност бе сред тях, както предполагам се досещате.

Бяхме останали без сили, но въпреки това продължихме да поддържаме любовта жива. Обикаляхме из световете, докато нозете ни се израниха, а очите ни помръкнаха от постоянното взиране в далечината в търсене на истинска, неподправена обич. Не спирахме да се надяваме, че някой ден, без значение колко далеч във времето ще е той, ще спрем за малко в някой напълно непознат град, ще седнем на площада, за да починат изморените ни до краен предел тела, и ще сплетем погледи с Нея – жената, която е способна да вижда отвъд изпокъсаните дрехи, брадясалите бузи и изгризаните нокти. Защото няма по-голяма магия от тази – да проникнеш в душата на магьосник. А жената, съумяла да преодолее втълпеното ѝ от общество, родители и приятелки неверие във вълшебствата, без проблем би успяла да съживи любовта, без значение колко я е мачкало и унижавало обществото преди това.

Минаваха години, челата ни се покриваха с все повече и повече бръчки, дългите коси оредяваха и побеляваха като върховете на Самотната планина, а вярата, че ще открием онова, което търсехме цял живот, изтъняваше неумолимо с всяка секунда. Но един ден – не помня колко десетки или хиляди летà по-късно – се случи онова, заради което започнах разказа си. В едно забравено от всички богове селце се запознах с Лана, обикновено момиче от простолюдието, която успя да заплени душата ми от първия миг, в който очите ни се срещнаха. Нямам намерение да ви отегчавам с подробности – просто искам да знаете, че комбинацията между изтерзан от постоянно търсене взор и лукава женска магия е повече от пагубна. Когато прозрях истината, вече бе късно – бях вложил всичките си чувства в тази връзка, без да отлагам нищо за черни дни. И тази наивност ми струваше скъпо.