700 метра под земята [bg]

Мърсър вдигна глава, за да види какво е. Беше стъклен буркан, в който бе поставена ръчна граната, и сега тя бе изхвърчала навън. Стар номер от времето на войната във Виетнам, прилаган от екипажите на вертолетите, та гранатите да не избухнат преди да са се ударили в земята. Мърсър се хвърли напред, сграбчи лимонката и я запокити през борда. Тя избухна след две секунди — вдигна гейзер, сякаш бяха хвърлили дълбочинна бомба.

— Знаеш какво да правиш — каза Мърсър и се приготви.

Букър кимна, пъхна нещо в ръката му и се покатери на мостика, докато самолетът описваше широк кръг, за да се върне за поредната атака. Бук остави вързопа на пода и избута Рори с рамо настрани.

— Извинявай, капитане.

Дръпна дросела и се обърна да провери дали Мърсър е хвърлил надуваемата лодка през борда. Веднага щом се увери, че е скочил след нея, ускори и лодката бързо остана далече зад тях.

Едва сега Сайкс започна да обръща яхтата в привидно отчаян опит да се добере до острова и илюзорната безопасност на градчето Колотай.

— Какво става, по дяволите? — извика Рейс.

— Изглежда, примамката ни не се получи.

— И какво има във вързопа?

Сайкс се наведе и го вдигна. Отвътре се подаде зловещо на вид съоръжение, което изглеждаше като кръстоска между обущарски гвоздозабивен пистолет и лазер-бластер от научнофантастичен филм.

— Леле! — възкликна Рейс. Какво е това чудо?

— Нарича се „Вектор“ и е направено в оръжейните заводи „Крис“. Изстрелва бронебойни патрони 45-и калибър. Макар да е полуавтоматично, може да осигурява прикриващ огън колкото добра картечница.

Механизмът и пълнителят на оръжието бяха разположени зад спусъка, за да запазят компактността му и същевременно да осигурят на цевта достатъчно точност. Смяташе се за един от най-добрите автомати за близка огнева поддръжка и Сайкс го бе избрал за тази мисия именно заради невероятната му компактност.

Бяха успели да вкарат оръжието в страната, като го поставиха, заедно с резервните муниции, в метална чанта, разработена за американските специални части именно за тази цел. Тези чанти бяха снабдени със специална заглушаваща система, която можеше да заблуди и най-модерните рентгенови машини. Бук бе успял да набави чантата, но не и специалните контейнери, които използваха агентите, и затова се наложи да импровизира. Беше увил чантата с дълга почти миля тънка медна жица. Старият скенер на летището в Нади нямаше никакъв шанс срещу нея. През целия първи ден от пристигането им в Сува Бук бе останал в каютата именно за да размотае жицата и да извади оръжието. Телта можеха да използват отново за изолация, когато открият камъните.