![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Този път се намираше във въздуха и се спускаше надолу от четирийсет хиляди фута височина. В мъждивата слънчева светлина виждаше как вихърът на урагана помита стотици мили — а ветровете му, движещи се с шейсет мили в час, отдалече сякаш бяха неподвижни. Сухият ураган не можеше да се мери по ярост с водните урагани от Периода на светлината. И все пак буря като тази траеше с години, а мразовитото й око се разширяваше все повече и повече. Топлинният баланс на планетата се бе задържал на нещо като термално плато — водната енергия на кристализацията. Минеше ли веднъж това плато, температурите щяха неотклонно да спадат до следващото, много по-студено ниво, когато самият въздух започваше да се кондензира.
Джетът им се плъзна към облачната стена, като подскачаше и разрязваше невидимите вихри. Един от пилотите отбеляза, че въздушното налягане сега е по-ниско, отколкото на петдесет хиляди фута височина над Проливите. Хрункнер вирна глава към един прозорец и погледна право напред. В окото на урагана слънчевите лъчи хвърляха отблясъци по разноцветния сняг и лед. Светеха и лампи, горещите червени лампи на южноземната промишленост, току под повърхността.
Далече напред назъбеният силует на планините се врязваше в облаците. Цветовете и структурите бяха такива, каквито не беше виждал, откакто двамата с Шерканер — толкова отдавна — се разходиха из Мрака.
Посолството на Съглашението в Далечния юг разполагаше със собствено летище — площ с размери четири на две мили досами центъра на града, макар това да беше само частица от анклава, поддържан от колониалните интереси в течение на предишните поколения. Остатъкът от империята беше ту пречка за приятелските отношения между двете държави, ту икономически стимул и за двете нации. За Юнърбай той беше само една прекалено къса, оплескана с масло ивица лед. Техният превърнат в цивилен бомбардировач осъществи най-вълнуващото кацане в кариерата на Хрункнер — поднасяше и се люшкаше покрай безкрайна размазана редица от покрити със сняг складове.
Пилотът на генерала беше или добър, или голям късметлия. Спряха само на някакви си стотина фута от снежните преспи, бележещи края на пистата — оттам нататък вече никакви оправдания не важаха. Само след минути коли с форма на бръмбари приближиха и ги затеглиха към един хангар. Нито един човек не излезе на открито. Далече от пътя земята блещукаше, покрита с въглероднодвуокисен скреж.
Вътре в огромния хангар лампите светеха ярко, а щом вратите му се затвориха, наземният обслужващ персонал се спусна тичешком по стълбите към тях. Долу в подножието на стълбището чакаха няколко натруфени паяка. Най-вероятно това бяха посланикът на Съглашението и началникът на посолската гвардия. Тъй като все още се намираха на територия, принадлежаща на Съглашението, нямаше голяма вероятност да се появят и южани… После забеляза парламентарния герб на дрехите на двама от ВИП-персоните. Някой проявяваше нетърпение отвъд границите на хитроумната дипломация.
Средният люк се отвори. Мразовит въздух нахлу в каютата. Смит вече бе събрала багажа си и се изкачваше към люка. Хрункнер остана на място още малко. Махна на един от техниците на Разузнаването.
— Имаше ли още ядрени бомби?
— Не, господине — нищо. Получихме потвърждение по цялата мрежа. Бил е изолиран взрив с мощност един мегатон.
Клубът на редниците и сержантите в Териториалното командване беше малко необикновен. Главната квартира се намираше на повече от цял ден път от гражданските развлечения, а пощата разполагаше с тлъст бюджет в сравнение с повечето затънтени места. Средният сержант в Териториалното командване най-често беше техник с поне четири години академично обучение зад гърба си, а много от щурмоваците тук работеха в секретния Център за командване и контрол, намиращ се на няколко етажа над клуба. Така че тук ги имаше обичайните маси за игри, гимнастически уреди и бар за газирани напитки, но също така разполагаха и с добра колекция от книги и набор от свързани с мрежата компютърни игри, които можеха да се използват и като тренировъчни пултове.
Виктъри Лайтхил се беше отпуснала в полумрака зад бара и наблюдаваше панорама на комерсиални видеофилми на отсрещната стена. Може би най-необичайното в този клуб беше, че я допускаха в него. Лайтхил беше младши лейтенант, естественият враг и противник според мнозина редници. И все пак тукашната традиция повеляваше, ако един офицер притежава нейния чин и е поканен от сержант, присъствието му да се толерира.