![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Джау Ксин бе идвал тук преди по-малко от година, но тогава беше с шестместен катер — промъкнаха се дотам и обратно за по-малко от ден. Днес той управляваше пилотирането на „Невидимата ръка“, звезден кораб, тежащ един милион тона.
Това бе истинското нашествие на завоевателите — макар и окупаторите да бяха подлъгани да се мислят за спасители. Ритцер Брюхел седеше до Джау в някогашното кресло на капитана на Търговците. Пастирът изливаше безкраен поток от банални заповеди — човек би си помислил, че сам се опитва да командва полета. Сега висяха над северния полюс на Арахна — движеха се по ръба на атмосферата. Намалиха скоростта с едно-единствено мощно включване на двигателя, почти хиляда секунди за малко повече от едно G. Това стана над открития океан, далеч от населените центрове на Паяците, но сигурно беше невероятно живописна гледка за онези, които са го забелязали. Джау виждаше как сиянието се отразява в ледовете и снеговете долу.
Брюхел наблюдаваше ширещата се пред тях ледена пустош. Чертите му бяха пронизани от някакво напрегнато чувство. Отвращение, задето вижда толкова много безполезна на вид площ? Триумф, задето е пристигнал на света, който щяха да владеят съвместно? Вероятно и двете. Тук, на мостика, и триумфът, и яростното напрежение се промъкваха в тона му, понякога дори в думите му. На L1 Томас Нау може би все още поддържаше измамата, но тук Ритцер Брюхел постепенно се отърсваше от своята сдържаност. Джау беше виждал коридорите, водещи към личните му покои. Стените представляваха непрекъснат вихър от розово — някак си тежко, заплашително чувствено. По тези коридори не се провеждаха никакви събрания на щаба. По пътя от L1 насам чу Брюхел да се хвали пред ефрейтор Анланд за специалното лакомство, което щял да извади от фризера, за да отпразнуват предстоящата победа. Не, дори не си помисляй за това. Вече знаеш твърде много.
Гласовете на пилотите се обадиха в ухото на Ксин и потвърдиха онова, което вече бе видял на следящия монитор. Той погледна Брюхел и заговори с официалния тон, който явно допадаше на другите.
— Промяната на курса завършена, командир. Намираме се на полярна орбита, височина сто и петдесет километра. — Ако се спуснеха още по-ниско, щяха да им потрябват обувки за сняг. — Бяхме видими на разстояние хиляди километри, командир. — Ксин придружи думите си със загрижен поглед. Откакто бяха потеглили от L1, той се правеше на наивен идиот. Играта беше опасна, но засега му даваше известна свобода на действие. И може би, може би има някакъв начин да избегна масовото изтребление.
Брюхел му се ухили в отговор със самодоволно превъзходство.
— Разбира се, че са ни видели, господин Ксин. Номерът е да ги оставим да ни видят, а после да изкривим тяхното тълкуване на информацията. — Той отвори канала за комуникация към отсека на „умните глави“. — Господин Фуонг! Прикрихте ли пристигането ни?
Гласът на Бил Фуонг отвърна от трюма с „умниците“. Последният път, когато Джау надникна там, там цареше пълна лудница, но сега гласът звучеше спокойно.
— Владеем ситуацията, Пастирю. Възложих на три екипа да синтезират спътникови данни. L1 казва, че изглеждали добре. — Най-вероятно с Бил разговаряше екипът на Рита. Тя би трябвало всеки момент да свърши дежурство — Нау сигурно твърдеше, че това било почивка преди най-тежката работа. От един ден Джау знаеше, че тъкмо при това „затишие пред буря“ щеше да започне избиването.
Фуонг продължи:
— Длъжен съм да ви предупредя, командир. Рано или късно Паяците ще проумеят какво става. Нашето прикритие няма да оцелее повече от сто Ксек — даже и по-малко, ако там долу се намери някой умник.
— Благодаря, господин Фуонг. Би трябвало да е повече от достатъчно. — Брюхел се усмихна любезно на Джау.
Част от изгледа пред тях, обхващащ хоризонта, изчезна и на негово място се появи Томас Нау от L1. Старшият Пастир седеше с Езр Вин и Фам Тринли в беседката в Езерния парк. Зад тях слънчевите лъчи проблясваха по водата. Това щеше да е публичен двустранен разговор, видим за всички Последователи и Чуенг Хо. Нау погледна към мостика на „Ръката“ и погледът му като че намери Ритцер Брюхел.
— Поздравления, Ритцер. Добре сте се разположили. Рита ми съобщи, че вече сте постигнали близък синхрон с наземните мрежи. И ние тук имаме добра новина. Началничката на Разузнаването на Съглашението ще посети Далечния юг. Колегата й от Сродниците вече е там. Ако не станат инциденти, положението ще се задържи мирно още известно време.