![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Тогава вече щеше да съществува цяла нова транспортна индустрия. Може би балистични ракети? Антигравитационни кораби? Сигурно нямаше значение. Ако сегашната им мисия не успееше, можеше изобщо да не съществува никаква индустрия — само безкрайни битки сред развалините.
Центърът на фюзелажа бе зает от рафтове и рафтове, отрупани с компютърно и комуникационно оборудване. Юнърбай видя лазерните и микровълновите устройства, когато се качиха на борда. Полетните техници бяха свързани с военната мрежа на Съглашението с почти толкова сигурна връзка, все едно се намираха в Териториалното командване. На този полет нямаше стюарди. Юнърбай и генерал Смит бяха завързани на малки седалки, които след първите два часа започнаха да им се струват страшно твърди. И все пак вероятно той се чувстваше по-удобно, отколкото бойците, увиснали в мрежи в дъното на кораба. Отряд от десет души — само толкова бяха телохранителите на генерала.
Виктъри Смит беше мълчалива и потънала в работа. Помощникът й Тим Даунинг бе натоварил на борда цялото компютърно оборудване — тежки, неудобни сандъци, които сигурно бяха или много мощни, или с много добра защита, или много остарели. Последните три часа тя бе прекарала сред половин дузина екрани — мъждукащата им светлина се отразяваше в очите й. Хрункнер се чудеше какво ли вижда. Военните й мрежи в съчетание с всички отворени мрежи сигурно й предоставяха почти божествена гледка.
Екранът на Юнърбай показваше последния доклад за подземното строителство в Далечния юг. Известна част от него бяха лъжи — но той знаеше достатъчно за първоначалните планове, че да се досети за истината. За кой ли път се принуди да насочи вниманието си обратно към четивото. Странно — когато беше млад, по времето на Великата война, той умееше да се съсредоточава също като генерала сега. Но днес умът му постоянно се отнасяше напред, към ситуацията и катастрофата, която не виждаше никакъв начин да заобиколят.
Вече се носеха над Проливите. От тази височина нацепеният морски лед приличаше на сложна мозайка от пукнатини.
Един от комуникационните техници се провикна:
— Леле! Видяхте ли?
Хрункнер не беше видял съвсем нищичко.
— Да! Все още съм горе. Провери го.
— Тъй вярно!
Техниците, покачени на стойките си пред Юнърбай, се наведоха над компютрите, зачукаха и зачовъркаха по клавиатурите. Около тях заблещукаха светлини, но Юнърбай не можеше да прочете думите по техните екрани — а нямаше кой знае какъв опит с форматирането.
Видя, че зад него Виктъри Смит се е надигнала на стойката си и гледа напрегнато. Очевидно нейният пулт не беше свързан с тези на техниците. Хм. Толкова за „божествения изглед“, който си представяше.
След малко тя вдигна ръка и даде знак на един от тях. Той й подвикна:
— Май някой си играе ядрени игрички, госпожо.
— Хм — отвърна Смит. Екранът на Юнърбай дори не беше трепнал.
— Беше много далече, вероятно над Северно море. Ще ви отворя допълнителен прозорец.
— И на сержант Юнърбай също, моля.
— Да, госпожо. — Докладът от Далечния юг пред Хрункнер изведнъж се смени с карта на Северното крайбрежие. Цветни контури се разширяваха концентрично около точка дванайсет, на сто километра североизточно от Райския остров. Да, старото депо за презареждане на тийфърите, безполезна буца морска скала, освен когато не искаш да прехвърляш войски през леда. Наистина беше далече от мястото, където се намираха сега — почти на другия край на света.
— Само един взрив ли? — попита Смит.
— Да, много нависоко. Пулсираща атака… само дето не е било повече от мегатон. Съставяме тази карта въз основа на данни от спътниците и наземен анализ от северния бряг и Принстън. — Върху картината се изписаха значения на символи, библиографически насоки към сайтове в мрежата, предоставящи данни за анализа. Ха! Имаше дори доклад на очевидец от Райския остров — от академична обсерватория, според кода.
— Какво изгубихме?
— Няма военни загуби, госпожо. Два търговски спътника са се изключили от мрежата, но това може да е временно. Ударът беше съвсем лек.
Ами сега? Изпитание? Предупреждение? Юнърбай се вторачи в екрана.