Венецианското предателство [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-172-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожо министър — прозвуча гласът на секретарката в слушалката. — Тъкмо щях да ви търся. Имате посетител.
— Винченти? — попита малко по-бързо от необходимото тя.
— Не, друг американец.
— Посланикът?
Самарканд беше пълен с посланици на чужди държави и тя използваше голяма част от времето си за срещи с тях.
— Едуин Дейвис, заместник-съветник по националната сигурност на американския президент. Преди няколко часа е пристигнал в страната с дипломатически паспорт.
— Без предварително съгласуване?
— Просто се появи в двореца и поиска среща с вас. Отказва да съобщи целта на посещението си.
Това също не беше съвпадение.
— След малко ще бъда там.
66
Самарканд, 10:30 ч.
Малоун пиеше кока-кола лайт и наблюдаваше как един лиърджет-36А приближава терминала. Разположено на север от града, летището на Самарканд имаше една-единствена писта, която се използваше както от гражданската авиация, така и от военновъздушните сили и частните самолети. Той бе изпреварил Зовастина и Виктор благодарение на изтребителя Ф-16-Е „Страйк Игъл“, предоставен му със специалната заповед на президента Даниълс. Беше го взел от американската военновъздушна база „Авиано“, намираща се само на осемдесет километра от Венеция. До нея стигна след кратък полет с хеликоптер, а разстоянието до Самарканд измина за малко повече от два часа със свръхзвукова скорост от над две хиляди километра в час. Зовастина и частният лиърджет, който наблюдаваше в момента, бяха изминали същия път за близо пет часа.
Двата изтребителя кацнаха в Самарканд без никакви проблеми, тъй като САЩ притежаваха неограничени права за използването на всички летища и бази на територията на Федерацията. Официално тук Щатите се смятаха за съюзник, но Малоун отлично знаеше, че това понятие е много относително в тази част на света. В другия изтребител беше Едуин Дейвис, който по всяка вероятност вече се намираше в двореца. Президентът Даниълс не беше въодушевен от участието на Дейвис, но мъдро прецени, че Малоун не е склонен на никакви компромиси. Освен това, както през смях бе признал той, шансовете на операцията и бездруго не превишаваха десет процента, следователно какво толкова, по дяволите?
Той допи колата си, която беше вкусна, макар и малко слаба за американските стандарти. Фактът, че се беше озовал в кабината на изтребител след пауза от цели двайсет години, не му бе попречил да дремне по време на полета. В началото на кариерата си във военноморските сили на САЩ беше получил лиценз за боен пилот и имаше доста летателни часове. Но после, следвайки съветите на приятелите на баща си, бе завършил право и се бе прехвърлил на работа във военната съдебна система.
Баща му. Истински морски вълк, великолепен командир. До един душен августовски ден, когато подводницата му потъна. Тогава Малоун беше едва десетгодишен, но и до днес пазеше ясен спомен за тъжното събитие. Когато порасна достатъчно, за да постъпи във флота, приятелите на баща му вече се бяха издигнали до ръководни постове и имаха съвсем конкретни планове за сина на Форест Малоун. От уважение към тях той се подчини на препоръките им и стана агент към проекта „Магелан“.
Нито за миг не съжали за направения избор, а и самата му кариера в Министерството на правосъдието беше забележителна. Светът не го забрави дори и след оставката му. Тамплиерите, Александрийската библиотека, а сега и гробът на Александър Велики. Котън Малоун въздъхна и поклати глава. Изборът. Всеки го прави на даден етап от живота си.
Като човека, който в момента слизаше от лиърджета. Виктор. Информатор на американското правителство. Случайно вербуван агент. Представляващ сериозен проблем.
Хвърли празната бутилка в кошчето за боклук и зачака приближаването на Виктор. Разполагаше с точното време на приземяването му благодарение на самолета АУАКС, който наблюдаваше въздушния трафик в региона на Близкия изток и беше засякъл излитането на частния самолет от Венеция.
Виктор беше с кални дрехи и набраздено от мръсотия лице. Походката му беше на човек, прекарал тежка нощ. Малоун се скри зад ниска стена, изчака го да влезе в терминала и тръгна след него.
— Доста се позабави — каза той.
Виктор спря и се обърна. Върху лицето му нямаше и следа от изненада.
— Нали трябваше да помагам на Касиопея? — подхвърли той.
— Аз пък ще помагам на теб — обяви Малоун.