И пета ще умре [bg]

— Дори онзи изстрел в главата?

— Дори изстрела в главата. Хей, спри тук… — Портър посочи малка бензиностанция „Стоп-ен-Гоу“ отдясно.

— Защо? Резервоарът е пълен.

— За припаси.

Сара намали, отклони колата от тесния двулентов път и влезе на насипания с чакъл паркинг. Пред магазинчето беше паркиран очукан форд пикап. С изключение на него бензиностанцията изглеждаше изоставена. Адвокатката спря до пикапа и изключи колата от скорост. Вдигна дневника.

— Давай. Има няколко раздела, които искам да погледна повторно.

— Сега се връщам! — Паркър разкопча колана и слезе от колата.

Когато бутна вратата, вътре се обади електронно звънче и продавачът зад тезгяха вдигна глава и го погледна за момент, преди да се върне към броя си на „Аутотрейдър“.

В магазина имаше само пет реда рафтове и Портър обиколи всичките. Избра две фенерчета, пакет батерийки, кутия торбички с цип, кутия латексови ръкавици, евтин дигитален фотоапарат и голям плик чипс. Отнесе всичко отпред и го остави на тезгяха.

Касиерът изглеждаше на не повече от шестнайсет-седемнайсет години. На розовата брадичка имаше голяма пъпка и носът му беше прекалено голям за тясното лице. Остави списанието, кимна на Портър и започна да сканира покупките му. Наложи се да мине четири пъти кутията с ръкавици, преди да я регистрира. Детективът беше любопитен дали момчето въобще знае как се вкарват стоките ръчно.

— Двайсет и три и четирийсет и осем — каза то и погледна пак покупките. — Проктоложки кабинет ли ще отваряте?

— Не ми се получи с мозъчната хирургия, та реших да пробвам в друга област.

Портър му даде една двайсетачка и една петачка и прибра всичко сам, докато касиерът броеше рестото му.

— Приятна вечер, докторе!

— Аха.

Вече в колата, той извади чипса, а останалото захвърли на пода. Докато се връщаше на пътя, Сара държеше дневника облегнат на волана и си отбелязваше с показалец докъде е стигнала.

— Успя да изчетеш цялото чудо, без да обелиш и дума за нея. Какво мислиш?

Адвокатката изпухтя.

— Не съм сигурна какво да мисля. Донякъде ми е жал за детето. След това се сещам за хората, които е наранил, и животите, които е съсипал, и си напомням, че той е чудовище. След това мисля за майка му. Тя каза: Нещата не са се случвали по този начин. Какво имаше предвид с това? Нищо от написаното? Част от него? Току-що прелетяхме хиляда и двеста километра, защото един престъпник е написал адреса си в това тефтерче.

Портър не каза нито дума.

Тя захвърли дневника в скута му.

— Дай ми от този чипс!

Детективът отвори плика и й го подаде.