100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Работата върху създаването на таблетката започва едва към 1950 г. с изследванията на американския биолог Грегъри Пинкъс. Очевидно отдавнашната радетелка за ограничаване на раждаемостта Маргарет Санджър е тази, която го убеждава да се заеме с таблетката. Тя едва ли би могла да се спре на по-подходящ човек, защото Пинкъс е специалист по стероидния метаболизъм и психологията при възпроизводството у животните, а също и директор на лабораториите към Фондацията за експериментална биология в Шрузбъри, Масачузетс.
Очевидно Пинкъс, превъзходно съчетание от технически знания и научна интуиция, е стигнал почти веднага до естеството на решението. Скоро той помолва д-р Мин Чуе Чан, изследовател във фондацията, да изпробва прогестерона върху опитни животни, за да види дали ще прекъсне овулацията, когато се взема през устата. Експериментите на Чан излизат успешни. Това наистина е многообещаващо начало, особено като се има предвид, че няколко години по-рано един химик на име Ръсел Маркър е открил начин да синтезира много евтин прогестерон.
Друг важен сътрудник е гинекологът д-р Джон Рок. По молба на Пинкъс той прави опити, които показват, че, приет през устата, прогестеронът спира овулацията. Но изследванията му разкриват и две сериозни трудности при този метод: първо, той спира овулацията само в 85 процента от случаите; и второ, за да се постигне този резултат, са нужни неразумно големи дози прогестерон.
Но Пинкъс е убеден, че е на прав път, и не се отказва. Той предполага, че трябва да има друго съединение, подобно по химичен състав на прогестерона, но без неговите недостатъци. През септември 1953 г. моли различни химически компании да му изпратят мостри от свои синтетични стероиди, близки по състав до прогестерона. Пинкъс изпробва изпратените му химикали и един от тях — норединодрел, му се вижда особено сполучлив.
За Пинкъс това е истинска находка, защото когато в 1950 г. е започнал изследванията, норединодрелът изобщо не е съществувал. Той е синтезиран в 1952 г. от биохимика д-р Франк Колтън, който по-късно го е патентовал на свое име. Обаче нито Колтън, нито някой от преките му шефове са се опитвали целенасочено да създадат орално лекарство против забременяване, нито пък са си дали сметка, че са открили именно такова средство. Понататъшните опити, извършени от изследователската група на Пинкъс, показват, че норединодрелът става още по-ефикасен, ако към него се добави малко количество друг химикал — местранол. Тъкмо тази комбинация накрая е пусната на пазара като „Еновид“.
В 1955 г. Пинкъс разбира, че е дошло време за по-широко изпробване на таблетката. Опитите започват през април 1956 г. в предградията на Сан Хуан, Пуерто Рико, под прекия надзор на д-р Едрис Райс-Рей. Само след девет месеца опитите на тази лекарка показват изумителната ефикасност на хапчето против забременяване. Въпреки това експериментите продължават още три години и едва тогава Управлението за храните и лекарствата разрешава „Еновид“ да се пусне на пазара (май 1960).
От казаното дотук е ясно, че Грегъри Пинкъс не е създал напълно самостоятелно таблетката против забременяване. Франк Колтън е този, който синтезира норединодрела; явно заслуга имат Колтън и останалите химици, проправили пътя за това постижение. Значителен принос имат и хората от групата на Пинкъс — Джон Рок, Мин Чуе Чан и д-р Рамон Гарсия. Д-р Райс-Рей, Маргарет Санджър и други, които не сме споменали, също изиграват важна роля за постигането на крайната цел. И все пак не може да има съмнение, че Грегъри Пинкъс е главният фактор и двигателна сила в осъществяването на целия проект. Той е ученият, който посвещава време и сили на активни изследвания за изнамирането на орално противозачатъчно средство; той е този, който притежава научните и организационните способности, за да доведе докрай целия замисъл; той именно стига до основната идея, набира финансови средства за изследванията и привлича на работа други талантливи личности. Той има прозрението и решителността да доведе всичко до успешния му завършек и той е този, който заслужено получава главното признание за това постижение.
Грегори Пинкъс, син на родители от руски и еврейски произход, е роден в Удбайн, Ню Джърси. Завършва университета Корнъл в 1924 г., а получава докторат от Харвард в 1927 г. След това се занимава с изследователска работа в няколко института, между които Харвардският и Кеймбриджкият, и няколко години работи като професор. В 1944 г. съдейства за създаването на Устърската фондация за експериментална биология и дълго време е директор на нейните лаборатории. Автор е на повече от 250 научни доклада и на една книга — „Овладяване на плодовитостта“, излязла в 1965 г.