Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Задната врата беше отворена и отвън нахлуваше топлина, стаята бе изпълнена с вкусни аромати и парфюм. Цветята на Бо бяха красиво подредени във висока стилна ваза, а племенницата й бе заета да блъска с лъжица по голяма пластмасова купа. Работата и тревогите бяха останали в един друг свят, В родния си дом винаги се чувстваше дете. Това бе особено приятно усещане. А същевременно беше и жена и това я изпълваше с гордост.
— Ан ще дойде веднага след като свърши в клиниката — Бианка се изправи и затвори отворената врата. — Бела ще закъснее, както обикновено. Я да те видя! — тя сложи ръце на кръста си и огледа най-малката си дъщеря. — Изглеждаш щастлива.
— Защо да не бъда?
— Любовни искри — обади се Фран и остави купата, като се наведе над масата дотолкова, доколкото позволяваше коремът й. — Сериозно ли е и колко?
— Ще видим.
— Той е темпераментен и страстен. Какво? — сви рамене Фран и се облегна назад. — Не мога ли да изкажа мнението си? Освен това те гледа толкова предано, като кученце, така че ще си имаш един сладък и горещ като разтопена шоколадова пръчка мъж.
— Фран! — извика, смеейки се Рина. — Чуй се какви ги говориш.
— Не съм аз. Хормоните са виновни.
— Накъдето и да погледна, виждам само бременни жени. Преди няколко дни ми дойде на гости Джина, изяде четвърт кейк отпреди три дни.
— Аз пък ям маслини. Мога да изпразня цяло буре. Само отварям буркан след буркан и…
— А аз през всичките си бременности ядях картофен чипс — Бианка отхлупи тенджерата на печката. — Цели планини, всяка нощ. Четири пъти по девет месеца. Господи, колко картофи прави това? — тя заобиколи и леко потупа по бузите Рина. — Радвам се, когато си щастлива. Харесвам и Бо. Мисля, че е той.
— Мамо…
— Мисля, че е той — продължи Бианка, без да се стресне, — не само защото те кара да светиш и очите ти да пръскат искри, не само защото те гледа сякаш си най-удивителната от всички жени на света, но и защото очите на баща ти стават мънички като мъниста, когато той е наблизо. Неговият радар сигнализира опасност. „Тъй значи, това момче си мисли, че ще ми отнеме дъщерята? Ще видим тази работа!“
— И къде си мисли, че ще ме заведе? На Плутон? Та той живее в съседния двор.
— Бо прилича на баща ти — усмихна се Бианка, когато Рина се намуси. — Силен и солиден, темпераментен и сладък — добави, като намигна на Фран. — А това, момиченцето ми, е мъжът, когото си чакала досега.
Преди Рина да успее да отговори, влезе Ан заедно с Дилан на рамото.
— Извинявайте, че закъснях. За какво си шушукате?
— За гаджето на Рина.
— Хубаво момче. Дилан малко го бе притеснил и хич не му беше лесно. Но се справи като шампион — тя седна край масата, откопча блузата си и даде на бебето да суче. — Баща ти го върти и пече на шиш, разпитва го за работата му — добави и махна на Рина да се върне. — Остави ги. Водят сериозен разговор. Мама Би, мисля, че може би скоро ще направите задната тераса на ресторанта.
— Нима? — Бианка почука с лъжицата по тенджерата. — Харесва ми, когато децата ми водят полезни хора на вечеря.
В този момент Ксандър показа главата си през вратата.
— Здрасти и чао. Отиваме за малко до ресторанта.
— Вечерята е след час. Ако не сте се върнали, сядаме на масата. Петима Петко не чакат. И ще ви бия всички до безсъзнание с лъжицата.
— Слушам, мамо.
— Вземи и малката — Фран се наведе и му подаде дъщеря си.
— Тъй вярно — Ксандър нагласи племенницата си на кръста, докато тя дърдореше неразбрано. — Рина, това момче си го бива.
— Брей, благодаря — отвърна тя, когато брат й изчезна. — Та ние се срещаме само от няколко седмици.
— Когато всичко е наред, значи е наред — Бианка извади пиперки и ги сложи в мивката, за да ги измие.
Един квартал по надолу Бо стоеше с Гиб, Ксандър и Джак, и няколко деца. Той измери земята в задната част на „Сирико“, отбеляза си оскъдната площ за сядане, с която разполагаха през летния сезон, както и пътеката от масите до вратата.
— Бианка иска нещо повече от тераса — обясни Гиб. — Да има италианско настроение, може би теракотени плочи. Аз мисля, че с ламинирани плоскости ще бъде по-удобно, по-лесно и по-евтино, но тя държи на плочки и ако може да са големи.
— Да, една платформа от дърво може да се изработи доста лесно. Направо се пренасят тук, нарязват се. Може да им се направи някаква обработка — нещо в италиански стил, да речем мозайка или просто да изглеждат като плочки или камък. Както решите.