Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Не бива да търпиш това, Бела.
— А какви са възможностите ми? — попита горчиво сестра й.
— Ако спи с други жени, ако не уважава брака ви, трябва да го напуснеш.
— И да съм първата в семейството, която ще се разведе?
— Щом те мами и ти изневерява!
— Преди ме мамеше. Когато мамиш някого, поне се опитваш да го скриеш. Сега направо парадира с връзките си, навира ги право в лицето ми. Опитах се да говоря с майка му — той я слуша. И знаеш ли какво направи тя? Просто сви рамене. Баща му бил имал любовници през цялото време, какво от туй? Голяма работа. Ти си съпругата, ти имаш всички предимства. Къщата, децата, кредитните карти, социалното положение. Останалото било просто секс.
— Но това са глупости! Говори ли с мама?
Не мога. И ти не й казвай — тя стисна ръката на сестра си и избухна отново в сълзи — тя… Господи, Рина. Чувствам се като пълна глупачка, животът ми е истински провал. Всички останали са толкова щастливи, а аз… Фран и Джак, Ксандър и Ан, а сега и ти. Инвестирах тринадесет години в този брак. Имам четири деца. А дори не го обичам.
— О, Бела!
— Всъщност никога не съм го обичала. Въобразявах си, измислих си го. Наистина го вярвах, Рина. Бях на двадесет, а той бе красив и богат. Исках да вляза в неговия свят. Не е грешно да го искаш, нали? Вярвах.
— Защо не се посъветваш с някой специалист?
Бела въздъхна и се загледа в далечината, далеч отвъд къщата, където бе израснала.
— Ходя на психотерапия от три години. Има някои тайни, които държа да запазя. Психотерапевтката казва, че имаме прогрес. Смешна работа, въобще не чувствам такова нещо.
— Бела, мила — Рина я целуна по косата. — Ти имаш семейство. Не бива да се бориш с това сама.
— Е, налага се. Фран е милата, ти си умната. И макар че Фран има по-хубави черти, аз бях красавицата. Защото работих върху това. Красотата си предложих за продан и ето какво получих.
— Ти заслужаваш повече.
— Може би да, а може би не. Не знам дали мога да се откажа от брака си. Той е добър баща, Рина. Децата го обожават. Наистина е добър баща и се грижи за семейството.
— Чуй се какво говориш! Той е гаден измамник, торба, пълна с лайна!
Със слаб смях Бела смачка цигарата и прегърна сестра си.
— Ето затова ти се обадих, когато не можех да се обадя на никой друг, Рина. Защото ти винаги ще кажеш нещо такова. Може вината да е отчасти моя, но не заслужавам съпругът ми да се търкаля в моето легло с друга жена…
— Абсолютно си права.
— Добре — тя извади кърпичка от чантата си и избърса очите си. — Ще говоря с него още веднъж — отвори пудриерата и оправи грима си. — Ще говоря и с психоаналитика си. И може би ще се посъветвам с адвокат, просто за да опипам почвата.
— Винаги можеш да говориш с мен. Дори да не ме намериш, когато се обадиш, след това ще те потърся. Обещавам.
— Знам. Господи, погледни ме на какво приличам? — тя извади червилото си. — Съжалявам за преди малко. Честно. Ще оправя нещата. Ще му се изви я. Той изглежда свястно момче.
— Добре — Рина я целуна по бузата. — Всичко ще се оправи.
22.
— Кажи ми само едно нещо — поде Бо, докато вървяха към къщите си. — Преминах ли изпитанието?
— Извинявай за всичко — трепна гласът й. — За въпросите, за искането да направиш проект за лятната тераса, за молбата за кръвен тест.
— Още утре ще си направя.
Тя го потупа по ръката.
— Ти си добър човек, Гуднайт.
— Да, но все пак преминах ли изпита?
Рина го изгледа и реши, че е сериозен.
— Бих казала, че премина изпитанието повече от успешно. Искам да ти се извиня за държането на Бела на вечерята.
— Не беше чак толкова страшно.
— Беше грубо и не бе необходимо, но не беше насочено срещу теб. Разстроена е от нещо, което няма нищо общо с теб. Струпало й се е прекалено много, а до тази вечер дори аз не знаех.
— Не се безпокой. Всичко е наред. Няма ранени, няма убити.
— Майка ми няма да те остави на мира, докато не получи своята пергола.
— А баща ти ще ме убие ли, когато получи сметката?
— Зависи от сметката — тя пъхна ръката си в неговата. — Знаеш ли, когато бях дете, обикновено си представях как ще вървя в топлата лятна нощ с някое хубаво момче, а той ще ме уверява, че е луд по мен.
— След като не мога да бъда първият, който ще сбъдне мечтите ти, ще се опитам да направя тази нощ незабравима.
— Всъщност си първият.
— Стига де!
— Не, като си спомня… — тя неочаквано млъкна. — Колко от моите мрачни тайни мога да споделя с теб?