Истината

Бодони рязко вдигна глава. Бастунът на лорд Ветинари изсвистя във въздуха и краят му спря над претъпкана с шрифт колона. Джуджето погледна отблизо, кимна и извади от джоба си малък инструмент.

„Прочете текста наопаки и огледално обърнат. А думата е забутана някъде в средата. Той обаче забеляза…“

— Онова, което се вижда наопаки, често се разбира по-добре, ако го четем обърнато огледално — сподели лорд Ветинари, почуквайки замислено брадичката си със сребърната топчеста дръжка на бастуна. — И във всекидневието, и в политиката.

— Как постъпихте с Чарли? — попита Уилям.

Патрицият го погледна с най-невинна изненада.

— Ами никак. Трябваше ли да му сторя нещо?

— Например да го затворите в най-дълбоката тъмница — недоверчиво се намеси Захариса, — да му нахлупите желязна маска на главата и да допускате при него само най-доверения тъмничар.

— А… Не мисля, че ще се случи — увери я усмихнат лорд Ветинари. — Макар че така се губи чудесна история за вашия вестник. Както научих, той вече е в Гилдията на актьорите. Разбира се, осведомен съм, че мнозина биха предпочели варианта с тъмницата. Все пак аз очаквам, че ще направи успешна кариера. На детски празници и подобни веселби.

— Как?… Като се представя за вас ли?!

— Несъмнено. Ще бъде забавно.

— Дали и вие няма да измислите някоя дребна поръчка за него, да речем, ако имате досадно задължение или трябва да позирате за портрет? — предположи Уилям.

— Хъм? — произнесе Патрицият.

Уилям си мислеше досега, че Ваймс има най-каменната физиономия на света, но в сравнение с негова светлост Командирът на Стражата беше същински клоун.

— Имате ли други въпроси, господин Дьо Слов?

— Ще имам още много — опомни се Уилям. — „Вестникът“ ще проявява буден интерес към градските дела.

— Колко похвално — отбеляза лорд Ветинари. — Ако се свържете с присъстващия тук Дръмнот, уверен съм, че ще намеря време да ви приема за интервю.

„Точната дума на точното място…“ Колкото и да му беше неприятно, Уилям знаеше, че неговите предтечи винаги са били сред първите в схватките. При всяка обсада, засада или безумна атака срещу окопан противник някой Дьо Слов е препускал в галоп към гибел или слава, понякога и към двете едновременно. Никой враг не беше прекалено силен, никоя рана — прекалено болезнена, никой меч — прекалено тежък за един Дьо Слов. Както и никой гроб не беше прекалено дълбок. Инстинктите се бореха с езика му, но той долавяше призрачното присъствие на своите прадеди, които го побутваха да се хвърли презглава в двубоя. Ветинари играеше твърде безцеремонно. „Добре де, като ще се мре, поне да е за достойна цел… Напред към гибел или слава, или към двете заедно!“

— Убеден съм, милорд, че когато ви се иска да ни дадете интервю, „Вестникът“ ще ви изслуша охотно. И ще го помести, стига да има свободно място.