Истината

— Да не сте магьосник?

— Не съм, бе, пич. Изритаха ме заради онуй, дето пусках в студентското списанийце.

— И какво пускахте?

— Ами всичко.

— О-о… Госпожо Тили, нали не греша, че получихме от вас писмо с превъзходен правопис и граматика, в което предлагахте всяко лице под осемнадесет години да бъде пребивано веднъж седмично, за да не вдига толкова врява?

— Всеки ден, господин Дьо Слов — поправи го госпожа Тили. — Ще им бъде за урок, да не ми се фръцкат колко са млади!

Уилям се посмути. Но пресата трябваше да бъде хранена неуморно, а двамата със Захариса имаха нужда и от свободно време. Скалата вече носеше по някоя и друга спортна новина. Уилям не успяваше да ги проумее, но ги слагаше в броевете, защото вярваше, че любителите на спорта поначало не могат да четат. Не им достигаха автори. Поне си струваше да опитат.

— Добре. Вземаме ви на изпитателен срок и започвате още… Ох…

Побърза да стане. Всички се обърнаха да видят какво го е накарало.

— Не се притеснявайте — помоли лорд Ветинари от вратата. — Посещението трябваше да е съвсем неофициално. Набирате още персонал, както виждам…

Патрицият прекоси стаичката, придружен от Дръмнот.

— Ъ-ъ, да — потвърди Уилям. — А вие добре ли сте, сър?

— О, да. Много съм зает, разбира се. Имам да наваксвам с документите. Реших все пак да видя тази „свободна преса“, за която Командир Ваймс вече ми проглуши ушите. — Чукна по железните опорни колони с бастуна си. — Но както се убеждавам, тя далеч не е в свободно положение, а е здраво завинтена за пода.

— Ъ-ъ, не, сър. Свободна по отношение на онова, което се публикува.

— Аха, разбирам. Тоест вие сте свободен да публикувате каквото поискате?

Нямаше измъкване.

— Е… общо взето, сър.

— Защото това е в… Какво любопитно понятие споменавахте? Да, да… В интерес на обществото.

Лорд Ветинари взе една оловна буква и я разгледа съсредоточено.

— Струва ми се, че е точно така, сър.

— Имате предвид историите за човекоядни златни рибки и съпрузи, отнесени от големи сребърни съдове?

— Не, сър. Това са историите, от които се интересува обществеността. Ние се занимаваме с историите от другия вид.

— Значи с чудновато оформените зеленчуци?

— Е, по малко и с тях. Захариса смята, че те пък са интересни от човешка гледна точка.

— Зеленчуците и животинките са интересни от човешка гледна точка ли?

— Да, сър. Поне са истински зеленчуци и животинки.

— Така… Имаме истории, от които се интересува обществеността. Имаме и истории, които са интересни от човешка гледна точка. Стигнахме и до историите, които са в интерес на обществото, макар че никой не се интересува от тях.