Мълчанието на агнетата

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Джейм Гъм продължи да шествува по първите страници на вестниците и телевизионните новини седмици след като бе положен в последната си дупка.

Репортерите направиха невъзможното да проучат подробно цялата му история, като се започне с архивите на Сакраменто.

Майка му била бременна с него в първия месец, когато не успяла да се класира в конкурса за Мис Сакраменто през 1948 година. Името „Джейм“ в кръщелното му свидетелство се дължало на правописна грешка, която никой не си направил труда да поправи.

Когато кариерата и на актриса се провалила, преди още да започне, майка му се пропила и властите на Лос Анжелис дали двегодишния Джейм за отглеждане в чуждо семейство.

Две научни списания обясниха подробно как това нещастно детство било първопричината, поради която убивал жени в мазето си, за да им вземе кожите. И в двете статии не се споменаваха нито веднъж думите „луд“ и „изначално зло“.

Филмът с конкурса за красавици, който Джейм Гъм бе наблюдавал като възрастен мъж, наистина показвал майка му, за разлика от жената на водната пързалка, както бе доказано със сравнителни измервания.

Бабата и дядото на Гъм го взели от семейството, което го отгледало, когато бил десетгодишен. Той ги убил две години по-късно.

Поправителното трудово училище в Тулеър го обучило на шивашкия занаят през годините, които прекарал в психиатричната болница. Показвал естествена склонност към шиенето.

Трудовият стаж на Гъм се оказа разпокъсан и с много празноти. Репортерите откриха два ресторанта, където бе работил след освобождаването си от Тулеър, беше се занимавал и с шиене. Нямаше доказателства, че в този период от живота си е убивал, но Бенджамин Распай бе твърдял обратното.

С Распай се запознал по времето, когато работел в магазина за сувенирни стоки — същия, в който продавали украшения от пеперуди. Известно време музикантът го издържал. По същото това време се запленил от дневните и нощни пеперуди и метаморфозите, през които минават.

След като Распай го напуснал, Гъм убил новия му любовник Клаус, обезглавил го и частично му одрал кожата.

После отишъл при Распай в Балтимор. Распай, неудържимо привличан от лошите момчета, го запознал с доктор Лектър.

Това бе доказано през седмицата след смъртта на Гъм, когато ФБР успя по съдебен ред да изиска от близките на Распай магнетофонните записи с терапевтичните сесии на Распай при доктор Лектър.

Преди години, когато доктор Лектър бе обявен за психически болен, всички ленти били предадени на семействата на неговите жертви с указания за бъдат унищожени. Но дърлещите се роднини на Распай ги запазили, надявайки се с тяхна помощ да обезсилят завещанието. Изгубили интерес към тях още след прослушването на първите записи, които съдържали безкрайно досадните училищни спомени на Распай. След като вестниците гръмнали за Джейм Гъм, изслушали и останалата част. А когато се обадили на Евърет Йоу и заплашили, че с помощта на записите ще направят нов опит да се обезсили завещанието на Распай, адвокатът бе позвънил на Кларис Старлинг.

Записите включваха и последната сесия, по време, на която Лектър убива Распай. Но и нещо повече — те разкриваха колко много Распай е споделил с Лектър за Джейм Гъм.

В записа музикантът разказваше, че Гъм е бил побъркан на тема пеперуди, че е одирал вече човешки кожи, че е убил Клаус, че е работил в магазина за кожени изделия в Калъмет Сити, но цицал пари от някаква стара жена в Белведиър, Охайо, която шиела подплати за кожените дрехи. Един ден Гъм щял вземе всичко, което старата притежава, предричаше Распай.

— Когато Лектър прочел, че първата жертва е от Белведиър и кожата и е одрана, той разбрал кой е извършителят — каза Крофорд на Старлинг, докато двамата прослушваха лентата. — Ако Чилтън не си беше наврял мръсния нос, Лектър щеше да ти поднесе Гъм на тепсия и всички щяха да го обявят за гений.