Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Имаш ли нещо на багаж? — попита Мап.
Старлинг поклати глава.
— Тогава да се прибираме. Джеф ни чака отвън с микробуса.
Джак Крофорд също ги чакаше. Колата му беше паркирана зад микробуса, на едно от местата, определени за лимузини. Цяла нощ беше бдял заедно с роднините на Бела.
— Аз… — започна той. — Сама знаеш какво си свършила. Вкара победния гол, момичето ми. — Докосна бузата и. — Това какво е?
— От барута. Лекарят каза, че ще изчезне от само себе си след ден-два. Забрани ми да го човъркам.
Крофорд я сграбчи внезапно, притисна я за миг до себе си — само за миг, после я пусна и я целуна по челото.
— Знаеш каква работа си свършила — повтори. — А сега се прибирай и си отспи. Утре ще говорим.
Новият микробус за следене беше комфортен, изчислен за продължително дебнене. Старлинг и Мап се разположиха в удобните кресла отзад.
Без Джак Крофорд до себе си, Джеф натисна педала на газта и тримата се понесоха бързо към Куонтико.
Старлинг пътуваше със затворени очи. След три-четири километра Мап докосна коляното и. Беше отворила две шишета кока-кола. Подаде едната на Кларис и извади от чантата си малка бутилка бърбън.
Отпиха от шишетата и ги допълниха с бърбън. После пъхнаха палци в гърлата на бутилките и добре раздрусаха съдържанието, а пяната изстреляха в устите си.
— Аххх — въздъхна с облекчение Кларис.
— Внимавайте да не го разсипете по мокета — предупреди Джеф.
— Спокойно, Джеф — каза Мап и додаде тихичко, само към Кларис: — Да беше го видяла, като ме чакаше пред магазина за алкохолни напитки. Все едно, че гълташе костилки от праскови. — Тя изчака уискито да подействува и Кларис да потъне по-дълбоко в креслото, за да попита: — Как си, Старлинг?
— Да пукна, ако знам, Ардилия.
— Нали не е необходимо да се връщаш пак там?
— Може и да се наложи в един от следващите дни, но дано ми се размине. Главният прокурор дойде от Кълъмбъс да разговаря с полицията на Белведиър. Дадох писмени показания.
— Има една-две добри вести — каза Мап. — Сенатор Мартин цяла вечер въртя телефоните от Бетезда. Разбра ли, че Катрин я откараха в Бетезда? Тя е добре. Физически не и е причинил нищо непоправимо. За емоционалните увреждания още не могат да се произнесат, ще я подложат на наблюдение. За училище не се тревожи. И Крофорд, и Бригъм се застъпиха за теб. Комисия няма да има. Крендлър помоли да му върнат оплакването срещу теб. Сърцата на тези хора са като тлъсти кюфтета. Утре в осем сутринта няма да се явяваш на изпита по арестуване и обискиране, но в понеделник трябва да го вземеш, а веднага след него и зачота по физическо. Ще зубрим през целия уикенд.
Привършиха бърбъна на подстъпите към Куонтико и заличиха уликата в един кош за боклук встрани от пътя.
— Три пъти се обажда онзи Пилчър — доктор Пилчър от Смитсоновия. Накара ме да се закълна, че ще ти предам, че се е обаждал.
— Той не е доктор.
— Ще му обърнеш ли внимание?
— Може. Още не съм решила.
— По телефона ми се стори забавен. Вече съм решила, че най-важното е един мъж да е забавен. Разбира се, след парите и послушанието.
— Не забравяй и възпитанието.
— Права си. Винаги ще предпочета възпитания кучи син.
Старлинг се придвижи като сомнамбул от банята към леглото. Мап остави нощната си лампа да свети, докато дишането на Кларис се успокои. В съня си тя току трепваше, някакво мускулче на бузата и заподскача, а в един миг широко разтвори очи.
Мап се събуди на разсъмване с усещане за празнота в стаята. Запали нощната лампа. Старлинг не беше в леглото. И двете торби с мръсните дрехи липсваха, така че Мап разбра къде да я търси.
В топлата пералня Старлинг дремеше насред бавното бумтене на машината, сред мириса на белина, сапун и омекотител за тъкани. Старлинг имаше диплома по психология, а Мап по право, но все пак Мап беше тази, която разбра, че ритъмът на пералната машина и изхвърлянето на водата бяха като туптенето на голямо сърце — нещо подобно на онова, което чува нероденото, нашият последен спомен за ненарушено спокойствие.
ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джак Крофорд се събуди рано на канапето в кабинета си и чу хъркането на роднините на Бела в къщата. В свободните мигове, преди да го налегне бремето на деня, той си спомни не смъртта на Бела, а последните и думи, произнесени с ясни и спокойни очи:
— Какво става на двора?
Загреба храна за птици със специалния черпак на Бела и излезе по халат навън да ги нахрани, както и обеща. Остави бележка на спящите си сватове и се измъкна от къщи още преди изгрев слънце. Крофорд винаги се беше разбирал с роднините на Бела и оживлението в дома облекчаваше болката, ала все пак с удоволствие потегли за Куонтико.