Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Телефонът зазвъня нервно само след деветдесет секунди.
Брайсън мигом разпозна интелигентния глас с култивиран акцент.
— На телефона Ричард Ланкастър — рече президентският съветник тежко, но в гласа му потрепна нервна нотка. — Какво, по дяволите, става тук?
— Предполагам, че вашият говорител ви е информирал за материала, който се каним да публикуваме.
— Той спомена някакво си руско име, което никога не съм чувал — Генадий някой си… Кажете ми, г-н Годар, за какво точно става дума?
— Вие отлично знаете, че истинското име е Тед Уолър, г-н Ланкастър…
— Кой, по дяволите, пък е Тед Уолър? Какво става?
— Вижте, трябва да говорим лично, и то веднага, г-н Ланкастър. Веднага.
— Добре, говорете! Слушам ви внимателно. Що за секира ми готви сега вашият вестник? Годар, не ви познавам, но съм дяволски сигурен, че разбирате — аз разполагам с номера на вашата шефка. Виждаме се с нея по приеми и обществени мероприятия насам-натам и няма да се поколебая и за миг да й се обадя!
— Трябва незабавно да разговаряме лично, ви казвам, не по телефона — аз съм в Брюксел, мога да дойда в сградата на НАТО до един час най-късно. Настоявам да се обадите на службата за сигурност и на пропуска, за да ме пуснат. За да разговаряме лице в лице. Много е важно! И спешно!
— В Брюксел ли сте? Но аз останах с впечатлението, че сте във Вашингтон! Какво, по дяволите…?
— Един час, г-н Ланкастър. И бих ви предложил да не звъните никому през това време. Докато пристигна.
Почука тихичко на вратата на Лейла. Тя почти веднага отвори — вече бе се изкъпала и облякла, приятно ухаеше на хубав шампоан и сапун.
— Минах покрай вратата ти преди няколко минути — усмихна му се тя. — Говореше по телефона. Не, не ми обяснявай — не питам нищо, зная какво ще кажеш — „когато му дойде времето“.
Той се отпусна на същия разнебитен стол, на който бе седял предния ден.
— Е, мисля, че времето дойде, Лейла — рече той и сякаш огромен товар се свлече от гърба му.
Усети го в цялото му физическо измерение, с цялото си същество. Огромно облекчение! Сякаш след дълго лишаване от кислород му бяха позволили да напълни дробовете си до насита.
— Казвам ти го, защото ще се нуждая от помощта ти. Сто на сто съм сигурен, че ще се опитат да ме ликвидират.
— Да се опитат? Те… — докосна ръката му кратко. — Какво се опитваш да ми кажеш?
Брайсън започна да подбира думите си много внимателно. Сподели доста неща, които не бе споменавал никому, а бе обсъждал само с междувременно изчезналия заместник-директор на ЦРУ Хари Дън. Довери й за мисията си — да проникне в Управлението и сетне да го унищожи. Разказа й накратко за тази тайнствена организация, известна само на малцина. И накрая й предаде разговора с Ланкастър и отчаяната си надежда да осигури помощта му.
Тя го слушаше внимателно, с широко отворени очи. Сетне се изправи и започна да крачи из стаята.
— Виж, изглежда, нещо не разбирам. Това не е американска централа, така ли — може би международна, създадена на многостранен принцип?
— Да, може и така да се каже. Когато работих в нея, централата бе във Вашингтон, макар че сега главната квартира е преместена. Къде — не зная.
— Значи просто са изчезнали от повърхността?
— Нещо подобно.
— Невъзможно! Всяка разузнавателна организация си има и чисто бюрократичната страна — телефони, номера, факсове и компютри, да не споменавам обикновените чиновници, без които не може. Нали има един типичен английски израз — „Я се опитай да скриеш слон по средата на стаята!“.
— Виж, Лейла, когато работех в Управлението, то се обслужваше от основен екип, много подвижен, гъвкав, малоброен и отлично обучен на всякакви видове камуфлаж. Както ЦРУ прикрива безбройните си клонове под формата на обикновени компании или пък в Съветския съюз навремето бяха създали потьомкиновски села с фалшиви прикрития и прочие, дори и мощности за производство на биологически оръжия, маскирани като заводи за сапун, институти или учебни заведения.
Лейла недоверчиво поклати глава.
— Да не искаш да кажеш, че те са съперници на ЦРУ, на МИ-6, на Мосад? И последните знаят за тях?
— Не, изобщо не е такъв номерът. Служителите смятат, че извършваните от тях операции са от особен тип, какъвто официалните централи нямат право да провеждат. И работят по правителствена поръчка или нещо подобно.