Измамата Прометей

— Но то означава ужасно много власт, съсредоточена само в една организация.

— Да, но вие гледате на тези неща в най-стеснения им аспект. Тази власт няма да бъде дискретно локализирана, не! Тя ще се изрази в мрежа от санкции, които ще обхванат цялото общество. Да, виждам, че вие пристъпвате към въпроса съвсем тесногръдо. Когато истински гарантираната безопасност и мерките за сигурност станат всеобщи, всепроникващи, то всеки един от нас ще разполага с власт над собствения си живот…

На вратата се почука. Манинг обърна глава към нея, появи се асистентът му.

— Кажи, Даниел? — любезно го подкани домакинът.

— Търсят ви по телефона, сър.

— Не е подходящ моментът — извинително се усмихна Манинг.

Младият мъж се покашля дискретно.

— От Овалния кабинет, сър. Президентът казва, че въпросът е много спешен.

Манинг красноречиво разпери ръце и огледа присъстващите.

— Сами виждате, господа. Моля да ме извините. Ще се върна веднага.

Манинг влезе в огромния шестоъгълен кабинет, залян от късните слънчеви лъчи и все пак приятно охладен, отпусна се в коженото кресло и взе телефонната слушалка.

— Заповядайте, господин президент.

— Слушай, Грег, знаеш, че не бих те безпокоил, ако не бе извънредно важно. Нуждаем се от една услуга. В тези терористични актове май има общ почерк, но ни се губи едно звено около инцидента в Лил, Франция. В тази трагедия загинаха и двайсетина американски бизнесмени. За беля никой от нашите спътници не е бил на подходящо място, когато е трябвало. Френското правителство отдавна ни чука сол по главите за сателитния трафик — нарушавали сме свободата на личността на французина, надничали сме били в личния му живот и прочие. Та се наложи да изключваме „очите“ за този сегмент от континента. Така поне ми казват експертите, аз особено от тези неща не разбирам. Същите твърдят, че вашите спътници — на „Систематикс“ — са били, където трябва и разполагат със съответен образ.