Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Говорих ти за втората си майка. Тя ми бе нещо като настойница… именно тя го потвърди така или иначе, макар и да е болна и мозъкът й да се разпада — страда от Алцхаймер или нещо много сродно. Факт е, че търся именно хората, които знаят истината — Тед Уолър и Елена.
— Елена е бившата ти съпруга, нали?
— Официално погледнато, не е и бивша. Ние не сме се развеждали. Тя просто изчезна. Хайде да кажем, че сме разделени.
— Но тя те е зарязала!
Брайсън въздъхна и замълча. След малко каза:
— Наистина не зная какво е станало. Ужасно ми се иска да разбера. Ужасно!
— Значи тя просто изчезна и повече не ти се обади, така ли? Вчера била тук, днес я няма, а?
— Точно така.
— А ти още я обичаш… — неодобрително поклати глава Лейла.
— Виж, просто ми е трудно да мисля по нормален начин за нея… всъщност не зная какво да мисля. Дали ме е обичала или просто са й дали задача да живее с мен? После — защо избяга — дали от отчаяние, от страх или защото са я принудили? Коя е истината? Къде е истината?
Дали пък не се бе провалил в онази операция в Букурещ? Когато бе разговарял с шефа на Секуритате? Може би онези изверги се бяха добрали до нея или до родителите й по някакъв начин? И са я заставили да играе по тяхната свирка? Но ако е било така, тя досега все щеше да намери начин да се свърже с него, да изпрати някакво съобщение, обяснение. Имаше и друга възможност: тя да е разкрила лъжата му за онзи уикенд в Букурещ. Да е разбрала, че не е бил в Барселона. И да се е почувствала предадена, излъгана. Но пък това би ли я довело до толкова крайна стъпка, без дори да поиска обяснение?
— А ти защо си мислиш, че ще научиш истината, като се буташ навсякъде и търсиш стари агенти на това Управление? Та твоето е истинска лудост!
— Лейла, нужно ми е едно: осите да ме отведат до гнездото. Попадна ли на него и край! Свършено е с онези, защото аз им знам цаката. Помня операции отпреди години, много операции — разполагам с фактите. Управлението е нарушавало систематично всички американски и международни закони.
— И като разкажеш това на Ланкастър, той ще ги хване за гушата и ще ги постави на мястото им? Така ли си мислиш? Че ти си ужасен наивник, Брайсън!
— Ако е такъв, за какъвто го мисля, точно така ще стане.
— Ами ако не е такъв?
Брайсън замълча.
— Поне носиш ли оръжие?
— Естествено.
— Само че къде ти е пистолетът? В теб няма нищо.
Той се стресна. Вярно бе, Лейла бе извънредно наблюдателна.
— В багажа ми е. Разглобих го, за да мога да го прекарам през проверката на жп гарата. Навсякъде имаше проверки след инцидента в Лил…
— Е, добре тогава — рече тя и извади своя.
Бе „Хеклер и Кох“, 45-и калибър.
— Благодаря, Лейла, ще си взема беретата. А ти нямаше ли още един…
— Не, Ник, съжалявам.
— Ник… — повтори той след нея и веднага усети, че нещо не е наред.
Замръзна в стола си. Никога не й бе съобщавал малкото си име. Само секунда му бе нужна, за да разбере какво става. Тя не бе извадила пистолета, за да му го даде, а го държеше насочен срещу него. Боже мой, какво още знаеше?
Погледна я — изглеждаше тъжна и мрачна.
— Съжалявам, Ник, не мога да те пусна да ходиш при Ланкастър. Искрено съжалявам, но това е положението.
— Какво, по дяволите, правиш? Какво става?
— Върша си работата. Ти ни остави без избор. Мислех си, че никога няма да стигнем до тук.
Стори му се, че в стаята се е свършил въздухът. Тялото му се вцепени, стана му студено, стомахът го присви.
— Не! — извика и се почувства на хиляди мили оттук. — Не и ти. Значи и теб са те… и кога?
Сетне, без да мисли, напълно автоматично се хвърли върху нея. Беше самоубийствено, но и светкавично — старите умения се изявиха напълно инстинктивно. Тя не очакваше тази реакция и се отдръпна назад, помести крака, загуби концентрация за няколко секунди. Сетне, изгубила равновесие, залитна и стреля на сляпо, гърмежът изпълни помещението.
Брайсън почувства куршума на милиметри от бузата си, барутът почти опърли кожата му, чу как гилзата тупна на пода и почти в същия миг я удари с тяло и крак. Лейла падна, пистолетът й отхвръкна встрани.
Но това не бе краят, старата Лейла се преобрази в тигрица, в свиреп хищник от джунглата с блеснали в разчекната паст зъби и кръвожадни очи. Тя се извъртя и скочи, дясната й ръка се превърна в твърда плоскост, която полетя към гърлото му, а левият й лакът потъна в слънчевия му сплит и го остави без въздух.