Измамата Прометей

— Засега не — поклати глава той.

— Какво засега не?

— Ще ти разкажа всичко подробно, когато му дойде времето. Сега е рано.

Лейла седеше на еднакво разнебитен, но различен по модел стол срещу него — зад масичка, чийто фурнир се лющеше и падаше. Остави чашата си и горчиво каза:

— Пак задържаш информация. Всъщност продължаваш да го правиш, след като обеща да… Не беше такава уговорката.

— Не сме правили уговорка, Лейла.

— Да не си мислиш, че искам да вървя с теб съвсем на сляпо, за мисия, която не разбирам?

Вече бе ядосана и то не се дължеше на алкохола или на умората.

— Не, разбира се, че не — уморено отвърна Ник. — Точно обратното, Лейла. Не само че не съм търсил помощта ти, а се опитах да те разубедя, да те накарам да си тръгнеш. Не защото те намирам за лош помощник, напротив — ти беше забележителна, безценна, а защото не мога да поема отговорност за твоя живот… така както съм поставил на карта моя. Битката си е моя, мисията си е моя, рисковете също. Ако има някаква странична полза за теб, ако като свършим, научим нещо, което ще ти послужи, толкова по-добре.

— Ама ти си много студенокръвно копеле, знаеш ли?

— Може би, може би. Може би ми се налага да бъда такова.

— Мисля си, че имаш и друга страна — по-мила, по-нежна. Почти я чувствам.

Брайсън премълча.

— Мисля още, че си бил женен.

— Така ли? И защо така мислиш?

— Ама си бил, нали?

— Да, бях — призна той. — Но защо го казваш?

— Усещам нещо, знаеш — женска интуиция. Заради начина, по който се държиш с мен, изобщо с жените. Ти си внимателен, да… пък не ме и познаваш достатъчно в края на краищата. И въпреки това с мен ти е комфортно, нали?

Брайсън се усмихна. Ставаше забавно, пък и тя казваше истината. Но пак си премълча.

Тя продължи да говори, без да го гледа в очите.

— Повечето мъже в нашия бизнес не знаят как да се държат с колежките. Не са сигурни някак си. Все пак жени, а пък агентки. По-добре да се отнесем към тях като към същества от среден род, безполови същества. Разбира се, това е единият подход. Другият е потенциално романтично завоевание. Ти, изглежда, разбираш, че нещата са далеч по-сложни, че една жена, също както и един мъж, си е определена индивидуалност…

— Хайде сега, започваш да философстваш.

— Не, нямам такова намерение. Просто си мисля, казвам си… добре де, нали сме един мъж и една жена… — тя се усмихна и вдигна чаша във въздуха в някакъв си странен поздрав или наздравица.

Брайсън разбираше какво намеква Лейла, но се правеше, че не разбира. Тя бе изключителен човек, и като жена, и иначе. Истината бе, че тя го привличаше ужасно много, фактически все повече и повече. Но да се пусне по това увлечение бе направо егоистично — щеше да събуди у нея надежди, каквито не възнамеряваше да осъществява. И не можеше да осъществи, поне не и преди да е установил истината за себе си и за Елена. Физическото удоволствие сигурно щеше да е изключително, но мимолетно, временно и накрая щеше да ги обърка, да промени отношенията им, вероятно да ги противопостави, най-малкото да ги дестабилизира.