Шифърът на Камелот

143

ЛОНДОН

Докато вълните на безсъзнанието се отдалечават и Мици идва на себе си, усеща изгаряща болка в дясното рамо, в което бе промушена. Ако раната беше малко по-дълбока, щеше да ѝ изтече цялата кръв. Центърът на лицето ѝ пулсира от силна тъпа болка заради повторно счупения нос. Но не е толкова агонизиращо, колкото би трябвало да бъде. Предполага, че са ѝ дали някакво обезболяващо.

Дори без да отваря очи, знае, че са вързали ръцете ѝ отзад на гърба и са я сложили да седне на твърд метален стол, който лесно може да се мести. Глезените ѝ също са завързани, а липсата на поклащане означава, че вече не са на яхтата. Сигурно са ѝ дали някакъв опиат, за да я държат спокойна, докато се преместят от реката на сушата.

Сред тъмнината на спуснатите си клепачи чува женски глас, който кашля. Вероятно е брюнетката и с нея има поне един мъж.

Надушва цигарен дим и дървени стърготини. Въздухът покрай лицето ѝ е прохладен, но не студен. От начина, по който идват и заглъхват звуците, решава, че се намира в средна по размер стая, а не в голямо отворено пространство като склад.

– Искаш ли чай? – пита жената.

– Може, ако ти го направиш – отговаря мъжът.

По дъските на пода затрополяват токчета. Пуска се вода в мивка, после се разнася тракане на метален чайник. Включва се котлон. Мици предполага, че са в къща, офис или апартамент, който все още се строи, декорира или обновява.

– Няма мляко.

– Имаш ли захар?

– Да.

Мици държи очите си затворени и обмисля ситуацията. Не са я убили. Дъщерите ѝ трябва да са живи.

Все още разсъждава за значението на прехвърлянето ѝ тук, когато чува как вратата се отваря и се разнася мъжки глас.

– Вече трябва да се е събудила.

Гласът е на мъжа с ножа. Чува го как идва към нея. Събира силите си. Той поставя ръка на устата ѝ и стиска носа, за да спре притока на въздух.

Тя се задъхва и закашля, после повдига клепачи.

Марчети се е навел, така че е на нивото на очите ѝ.

– Здравей отново.

Мици се оглежда. Стаята е от апартамент, била е права за това. Лампите са светнати, значи е нощ. Мястото е наскоро измазано, всичко е в найлони против прах. В ъгъла са натрупани дъски от паркет и кутии с боя.

– Имаш ли представа какво е това? – Марчети държи в ръка черен предмет, приличащ на копче.

– Детектор за метал.

– Умно момиче – той отстъпва назад. – Изправи се. – Подава детектора на брюнетката. – Провери я.

Мускулестият здравеняк вдига Мици от стола.

– Разтвори крака – изсмива се той. – Обзалагам се, че не са ти го казвали отдавна, а?

– Стига с тия глупости – развиква се Марчети.

Брюнетката включва скенера и го прокарва по вътрешната част на краката на Мици.

– В стомаха ѝ – казва Марчети. – За бога, ще бъде в стомаха ѝ или в червата, не в бедрата!

Жената се изчервява и вдига скенера нагоре. Мести го бавно и от колана на Мици се разнася бипкане. Здравенякът го разкопчава и го изважда от гайките на панталона. После посяга към якето, сваля ципа и разтваря ризата ѝ. Брюнетката прокарва детектора над голата плът и от едната страна на торса на Мици се разнася друго бипкане.