Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
145
ЛОНДОН
Брюнетката разстила вестници по пода на вградения гардероб. Мускулестият тип събува панталоните и гащите на Мици, бута я вътре и затваря плъзгащите се врати.
Фактът, че се отнасят с нея като с куче, я наранява почти толкова, колкото и счупеният нос и прободеното рамо. В допълнение идват и стомашните спазми, следствие от таблетките. Тя търпи мълчаливо дълго време, но накрая се провиква:
– Ей, вие там, по-добре ме закарайте до тоалетната. И то бързо.
Чува се тропот по вратата и мъжът се обажда:
– Върши си работата там, малко кученце. И побързай, мамка ти.
Изритва с крак дървената врата и се отдалечава.
Мици усеща, че вече няма сили. Времето ѝ изтича. Върти се на различни страни, за да облекчи усилващите се спазми. Сред тъмнината на тясното помещение си спомня думите на странния старец в замъка „Каергуин“. В най-слабите си мигове е способна на изумителни неща.
Болката се изцежда от раните и от стомаха ѝ. Бумтенето в главата ѝ утихва. Успява да се откъсне от мъчението, да се изплъзне от въображаемия капан, да се скрие и да стане по-силна.
Мици си представя своите бебчета. Спомня си как ѝ ги подадоха в болницата. Нежният допир на личицата им. Внезапният прилив на закрилническа майчина любов. Любов, толкова силна, че е готова да убива, ако се наложи.
Затворените врати на гардероба се отварят. Тя премигва към светлината, която нахлува в тясното пространство.
Брюнетката поставя ръка на устата си и изглежда така, сякаш ще повърне.
– О, божичко, какво шибано мазало!
Мици не изпитва срам. Нито смущение. Каквото и да се случи, няма да се предаде. Няма да се откаже. Няма да разочарова момичетата си.
146
НЮ ЙОРК
Джо Стефани от НРА разпознава входящия номер на телефона на бюрото си и вдига веднага.
– Нека позная – казва със силния си акцент от „Бронкс“. – Обаждаш се, за да ми попречиш да се видя с децата си и да ми провалиш вечерта?
– Да я проваля или да я направя още по-успешна – казва Гарет Мадок. – Зависи как ще изтълкуваш новините, които ще ти съобщя.
– Ха, прав си. Е, какво имаш за мен, мой необичайно добре информирани чуждестранни приятелю?
– Али бин ал Шиб.
– Мамка му! Майтапиш се!
– Сериозно. Той е тук в Ню Йорк.
Джо усеща как стомахът му се преобръща.
– Сигурен ли си? Следиш ли го?
– Имаме „очи“ и „уши“, които не се откъсват от него. Толкова сме близо, че можем да го дръпнем за бялата брада.
Мъжът от НРА става подозрителен.
– Защо?
– Защо не е от значение в момента. Той току-що записа видеообръщение в дома на един от влиятелните хора от тяхната общност; сега е в кола с няколко бодигарда на път за летище „Кенеди“. Когато стигне там, предполагаме, че ще се насочи към частен хангар и ще изчезне.
– Шибана работа! – Джо грабва сакото си от облегалката на стола. – Ще ми осигуриш ли връзка?
– Ще се погрижа, докато ти събереш екипа си. Ще са ти нужни поне четири екипа всъщност. Следим и другите членове на клетката – бомбаджията, началника и няколко сподвижници.
– Исусе! Ти и каубоите ти сте пазили доста неща в тайна от нас, Гарет. Лошо, лошо момче.
– Приемам порицанието. След като приключи акцията, трябва да поговорим лице в лице.
– Можеш да заложиш задника си, че ще го направим.
Мадок затваря. Екранът на бюрото му показва Захра Коршиди, прибираща се в мястото, което нарича „дом“. Надява се и се моли на Бог, когато всичко започне, да успее да я измъкне оттам. Жива.
147
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Психоложката Хелена Банкс отваря вратата на кабинета на шефа си.
– Имаш ли минутка?
– Точно толкова – поклаща се на стола си Боб Бийм. – Току-що се чух със Спинкс. Претърсил е „Уолнът Крийк“. Единственият тип, който е наел бунгало там, се оказа чист. Разделил се с жена си, но решил все пак да отиде в бунгалото, което бил взел под наем за нея и трите им деца. Тъй като бил платил за него, решил да го използва.
– Трябва да го отдава под наем на други – ще се нуждае от всички пари за издръжката. Мислех си за колите.
– Давай.
– Говорихме отново с Рут Евърет и тя каза, че е видяла седан в края на алеята си. Отчасти и заради това повярвала на историята на жената за развалилата се кола.
– Вече го обсъдихме – Бийм изважда папка от документите на бюрото си. – Две дузини жени са наели седани през последната седмица и всички са платили с кредитни карти.