Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
Усмихна се леко, сластно и си спомни за историята на Офелия за богинята Шочикетцал, която правела любов с ацтекските воини с пеперуда между устните си. За да се жертват в битките, им обещавала вечен живот, далече, далече в своята планинска градина. Съли беше дошъл да се бори за нея, осъзна изведнъж тя, и се пресегна да погали меките косъмчета по ръцете му. Какво можеше да му обещае в замяна?
Умът й се залута отново, из всичко случило се през изминалия ден. Сред покоя на това свежо утро, можеше да си даде малко време, за да събере парченцата от струпалите се накуп хаотични вчерашни събития. Все още й беше трудно да приеме, че майка й беше жива. Дори сега се запита, дали просто, не го беше сънувала.
Когато с Марипоса се върнаха в къщата след разходката си, вътре цареше неловко мълчание. След като всички в стаята усетиха, че двете жени са постигнали поне някакво примирие помежду си, облекчението беше осезаемо. Най-накрая се разкри идентичността на мъжа, който стоеше като скала до Марипоса, когато тя обясняваше коя е. Казваше се Сам Утринната звезда и се представи простичко като неин „приятел“. Въпреки че от начина, по който я гледаше, Лус си помисли, че чувствата му определено бяха много повече от приятелски. През останалата част от вечерта погледът на Сам се връщаше отново и отново към Марипоса, опитваше се да прецени умората й и настроението й. Съли се държеше по същия начин към Лус.
Беше истинско облекчение, когато тия Мария се появи от кухнята, сушейки ръце в престилката си, и се провикна гръмогласно, което Лус вече разбираше, че беше обичайно за нея, когато искаше да изрази доброто си настроение: „Хайде, да ядем!“
В крайна сметка, споделянето на рецептите на Есперанса събра двете жени напълно. Лус разбра, че тия Мария беше наследила таланта на баба й за готвене. Страстта й към храната беше същата като на Есперанса, а прекрасната й кухня, заемаща половината от малката къща, приличаше толкова много по цветовете си и уханията, които я изпълваха, на кухнята им у дома, че тя застина и ахна, когато прекрачи прага й, и очите й се изпълниха със сълзи. Свежи цветя и билки растяха в керамични съдове на перваза на прозорците, хаванче с чукало стоеше до купа, пълна с авокадо, свинско месо се задушаваше в голяма желязна тенджера, три различни соса къкреха на печката, а от фурната се носеше познатата миризма на тамали.
Лус вдиша дълбоко ароматите на храната от родната си мексиканска култура и усети, как напрежението се свлича от раменете й. Тук се чувстваше у дома си.
Тия Мария се оказа богиня на чилито и подправките. Връчи на Лус престилка и й нареди да разбърква сосовете. Момичето се впусна с желание в задачата си и изпита пристъп на гордост, когато видя как леля й повдига изненадано вежди; гледайки я, как опитва соса „Верде“ и добавя още няколко подправки.
— Какво правиш? — попита я тя.
— Прекалено е лек.
— Прекалено какъв е?
— Абуела винаги казваше, че слабият сос е като слаб мъж — не е добър за силната жена.
Тия Мария отметна глава назад и се смя, докато от очите й избиха сълзи.
— Ай! Тази я бях забравила!
След като стана ясно, че Лус знае семейните рецепти, двете започнаха шеговита битка, за правилните съставки и подправки в тайния сос „Моле“ на Есперанса. Марипоса, от друга страна, беше с две леви ръце в кухнята. Не можеше да нареже една чушка или да извади костилката на авокадото. Дори изпусна яйце на пода. Но помнеше вкуса на майчините си ястия и играеше ролята на съдия, опитвайки всеки сос. Мария се шегуваше, с неумението на Марипоса да готви, но тя й го връщаше, като я подиграваше, за жалкото състояние на моравата й.
Лус режеше, бъркаше и се смееше, заслушана в закачките на сестрите. Наблюдаваше как различните таланти на Есперанса, нейното ДНК, се бяха разпределили равномерно в дъщерите й — готвенето на Мария, градинарството на Марипоса. Докато готвеха, сестрите разказаха на Лус как на петнайсет години всяка от тях беше отишла с майка си до Свещения кръг високо в планините на Мичоакан, за да отдаде почит на пеперудите монарх, които се събираха там. Тя слушаше и наблюдаваше хилядите емоции, които преминаваха по изразителните им лица, докато описваха със сияещи очи чувството да видиш милионите пеперуди, танцуващи из въздуха пред теб. Дори не можеше да си представи подобно нещо, но беше ясно, че за двете сестри е било едно от най-важните преживявания. Буквално и емоционално това беше преломният момент в живота им.