Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Брийз се усмихна.
— Тя е добър човек. Никога не би навредила на нашия вид. Двамата с Валиант се обичат.
Всички бяха зяпнали Тами, сякаш е нещо, което не можеха да проумеят. Тя се опита да не позволи това да й попречи. За тях бе нещо, което не бяха очаквали.
— Чувстваш ли се така, сякаш си обитател в зоопарка? — попита Брийз и се разсмя.
— Само малко — отвърна усмихната Тами.
Останалата част от пътуването до хотела прекараха в мълчание.
Фоайето на хотела бе опразнено. Тами бе облекчена, че мъжете са си отишли; не искаше да рискува още една конфронтация. Джеси и Брийз тихо разговаряха за настаняването на новопристигналите жени. Тя забеляза, че и шестте все още я наблюдаваха. В асансьора се притиснаха една в друга и започнаха да я миришат. Младата жена се постара да не допусне това да я обезпокои. Изпита голямо облекчение, когато вратите се отвориха на четвъртия етаж.
Тами, Брийз и Джеси показаха на жените техните самостоятелни стаи и им демонстрираха как да използват всичко вътре. Новоосвободените и понятие си нямаха как да пуснат душа или да напълнят вана. Не знаеха как да боравят с телефона, как да отворят прозорците или да заключат вратата. Часове по-късно трите напуснаха четвъртия етаж, уморени, но и доволни, че всичко бе уредено.
— Леле! — въздъхна Брийз. — Не осъзнавах колко малко съм знаела, когато ме освободиха.
Джеси кимна.
— Поне могат да четат и да пишат. Някои от жените-подаръци никога не са били обучавани. Бих казала някъде около половината от тях. Това зависи от възрастта, на която са били продадени.
— Толкова е ужасно — въздъхна Тами, спомняйки си онова, което бе научила за бедните жени.
— Да — съгласи се Джеси. — Така е. Аз съм единствената, която се занимава с тях. Има два екипа със специално предназначение, влизащи в рамките на работната група, сформирана да работи единствено с Организацията на Новите видове. Всички са мъже. В началото не са осъзнавали, че е необходимо с тях да има и жена при спасяването на продадените жени — подаръци. Първите два пъти са влезли, без в екипа да има женско присъствие и са ги травмирали силно. Повече, отколкото е необходимо. Можете ли да си представите?! Та това е направо глупаво. Изобщо не са помислили как това би се отразило на жена, която е била насилвана, заключена в продължение на години и изведнъж е заобиколена от две дузини мъже, облечени в пълни бойни униформи и въоръжени до зъби. — Джеси стисна устни и поклати глава. — Най-накрая ме взеха в екипа. Момчетата ритат задниците, а аз се справям с жените.
— Как успя да получиш тази работа? — Тами огледа вътрешността на кафетерията, когато влязоха в нея.
— Всъщност чрез баща ми. Той е сенатор и бе назначен да представлява Новите видове във Вашингтон. Татко предложил помощта ми, когато разбрали, че е по-благоразумно в екипа да участва жена, която няма да е заплаха за намерените жени — подаръци. Първата, която назначили, била психиатър. Но не потръгнало добре. Тогава баща ми настоял на своето и в крайна сметка аз поех работата. В началото бях малко ядосана, тъй като той не ме попита, но аз обичам онова, което правя. За съжаление прекарвам много време в чакане. Иска ми се повече от тях да могат да бъдат намерени. Не бих имала нищо против да работя по осемдесет часа седмично, ако това означава повече спасени жени.
— Лесно ли ги намирате? — Тами взе една чиния и започна да я пълни с храна от бюфета. Сложи си няколко понички и мъфини. Нямаше много голям избор в ранните утринни часове. Готвачът не започваше приготвянето на закуската преди шест, според работното време окачено на стената. И другите две жени напълниха доволно чиниите си.
— Трудни са за откриване. Общо до сега сме намерили двайсет и три. Успяхме да проследим някои, които бяха в неизвестност, но повечето от тях не оцеляха.
— Толкова е тъжно. — Тами потръпна.
— Те не са като нас — заяви тихо Брийз. Срещна любопитния поглед на приятелката си. — Жените — подаръци са дребни и не могат да се защитават сами. Били са жестоко малтретирани, все едно да риташ с ритници малко кученце.
— О!
Джеси въздъхна.
— За Новите видове е трудно да приемат някои от тях, защото са толкова травматизирани, че в началото не могат да търпят никого около себе си. Няколко църкви с изолирани женски приюти бяха така добри да вземат някои от тях. Там пращаме особено крехките жени.
— Те плачат и пищят, когато наоколо има мъже. Подскачат и треперят. — Гласът на Брийз прозвуча разстроено. — И когато видим това, ние се вбесяваме.