Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:

Тами винаги се е старала да бъде подготвена за нещастията, които животът поставя на пътя й, но никога не е допускала, че бъдещето й ще се преплете с това на секси мъж, който е наполовина лъв. Той е огромен и има най-екзотичните златисти очи, които някога е виждала.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:

— Валиант. — Тами примигна към нея.

— Нима мислите, че тя е Нов Вид, така ли, Джеси Дюпре? — засмя се Брийз. — Тя не е от спасените жени — подаръци, а е човек и е половинка на един от нашите мъже. Името й е Тами Шаста.

Червенокосата примигна, яркосините й очи съвсем се окръглиха.

— О! Извинявам се. Бях останала с впечатлението, че в Резервата не живеят човешки същества. Заради ръста ви и липсата на лицевите белези предположих, че сте една от малкото жени — подаръци. Някои са били така добре възстановени, че докато не видиш зъбите или ушите им, не можеш да кажеш, че не са изцяло човеци.

— Валиант ми е разказвал какво са им сторили. Толкова е ужасно, че чак ми се гади. Но аз съм човек. Съжалявам за объркването.

Джеси кимна. Вниманието й се насочи отново към Брийз.

— Ще разрешите ли да им помогна при настаняването? Наистина бих оценила това. Знам, че не са жени — подаръци, но разполагам с време и съм много опитна в подпомагането на жените ви да се справят с внезапната промяна в начина им на живот.

Брийз погледна Тами, която сви рамене.

— Тя има опит.

Широка усмивка цъфна на лицето на брюнетката.

— Разбира се. Възложиха ми тази задача и, да ви кажа честно, нямам идея какво да правя. Ние не можем да се справяме с такива неща. Обикновено изпращат новоосвободените някъде другаде, но Джъстис настояваше този път да ги доведат тук. Ще ви бъдем благодарни за помощта.

— Благодаря. — Джеси се усмихна. Беше наистина красива жена, в края на двайсетте или началото на трийсетте. — С удоволствие ще направя всичко, което е по силите ми.

Тами изучаваше жените Нови видове, които излизаха от хеликоптера. Всички бяха високи и яки — с мускулести тела и в отлична физическа форма. Дрехите им бяха почти бели, а панталоните им точно като онези, които носеше 927. Дори забеляза същите дебели странични ръбове на облеклото им, когато една от жените мина покрай нея. Новият вид я погледна, после и Брийз, но никой не възрази срещу присъствието й.

— Що за дрехи са това? И защо са облечени по този начин? — прошепна Тами, вперила очи в приятелката си.

Брийз показа признаци на гняв и ноздрите й се разшириха.

— Държаха ни оковани, като всичките ни крайници бяха с вериги. Така беше по-лесно за надзирателите да ни събличат и да сменят облеклото ни — дърпат ръбовете и те се разтварят. Там има зашито велкро, което се отлепва и после при натискане отново се залепва. Така не се налага панталоните да се събуват надолу по краката или блузите — през главата.

Отговорът отврати Тами и тя доби съвсем нова представа за ада, който бяха изтърпели оцелелите. Грозните дрехи имаха своето предназначение и то не й хареса. Тя избута мрачните мисли назад в съзнанието си и опита да изглежда по-благосклонна към освободените жени.

Микробусът побра цялата група. Тами се усмихваше на жените, но нито една не отвърна на приятелския жест. Пет от шестте все пак открито се бяха вторачили в нея. Някои изглеждаха объркани, докато една имаше съвсем уплашен вид. Две бяха успели напълно да скрият емоциите си. Тами се фокусира върху изплашената жена, която седеше на седалката зад нея.

— Аз съм Тами. Тук си в безопасност. Всичко ще бъде наред.

— В шок са — обясни тихо Джеси. — Ще са нужни няколко дни, докато осъзнаят, че в рамките на няколко часа целият им живот драстично се е променил завинаги.

Тами тъжно се усмихна на тази, която все още я гледаше със страх.

— Наистина, всичко ще бъде наред. Това е едно чудесно място за живеене. Сега и аз живея тук и много го обичам.

Жената облиза устните си.

— Какво си ти?

— Човек.

— Повече си. — Тя поклати глава.

— О! — Тами бавно се размърда и протегна ръка към нея. — Подушваш Валиант. Нося неговия пуловер. Той е Нов вид и ние живеем заедно.

Жената я изгледа с празен поглед.

— Нов вид е името, с което всички вие се наричате — обясни Джеси. — Това го измислиха хората ви, тъй като сте комбинация от различни породи.

Пътничката зад Тами кимна, после се поколеба.

— Живееш с един от нашия вид?

— Ние сме… — Зачуди се как да обясни.

— Приятели. Предимно се размножават заедно. — Притече й се на помощ Брийз. — Решили са да останат един с друг до смъртта си.

— Но тя е човек! — Жената изглеждаше шокирана.

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)