Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:

Тами винаги се е старала да бъде подготвена за нещастията, които животът поставя на пътя й, но никога не е допускала, че бъдещето й ще се преплете с това на секси мъж, който е наполовина лъв. Той е огромен и има най-екзотичните златисти очи, които някога е виждала.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 122
Перейти на страницу:

— Ще ти се обадя. Джъстис винаги носи у себе си телефон. Наредено ми е да не се отделям от него.

— Да. — Тами се усмихна. — Той винаги носи със себе си телефон и лаптоп.

— Трябва да тръгвам. — Валиант се наведе и я целуна по устните.

Младата жена го сграбчи за фланелката и го придърпа към себе си, разтвори устните му със своите и задълбочи целувката. Езиците им се преплетоха. Валиант изръмжа и я притисна силно. Тами се усмихна вътрешно. Това беше едно от нещата, които обичаше у този огромен мъж — една целувка и беше готов да я отведе в леглото. Валиант се отдръпна. Присвитите му очи блестяха.

— Направи го нарочно!

— Направих нарочно кое? — Опита се да звучи невинно.

Той хвана ръката й и я притисна към предната част на черните си панталони.

— Това!

Тами потри твърдата му мъжественост. Той изпъшка и притисна слабините си по-близо до дланта й. Младата жена стисна ерекцията през панталоните му, посегна и със свободната си ръка свали ципа, след което разкопча горното копче.

— Тами! — изстена исполинът.

— Имаш още няколко минути. — Избута надолу дънките и бельото му. После вдигна полата, смъкна надолу бикините си и ги изрита. — Вземи ме!

Валиант я сграбчи за бедрата и я вдигна. Тя уви крака около голите му хълбоци. Тялото й бе вече готово, когато мъжът бързо проникна в нея. Стиснал здраво в шепи дупето й, затласка силно и бързо във влажната сърцевина. Тами притисна лице към гърдите му, стенейки високо срещу тениската му, като пожела това да бъде неговата кожа.

С помощта на ръцете си, които обгръщаха раменете му, тя задвижи бедра, като внимаваше членът му да се забива в нея така, че да й доставя най-сладкото удоволствие. В мига, когато кулминацията я връхлетя, изкрещя името му. В същата секунда със силен рев свърши и Валиант. После притисна отпуснатото й задоволено тяло до своето.

— Ето така трябва да си казваме довиждане, винаги. — Засмя се Тами.

— Съгласен съм. — Отвърна й с усмивка.

Младата жена вдигна лице и също му се усмихна.

— Просто се върни при мен невредим.

Огромният мъж отново я целуна по устата. Когато устните им се отделиха той допря нос до нейния и те се взряха в очите си.

— Притежавам всичко, за което си струва да живея. Имам теб. Ще бъда много внимателен.

На вратата се звънна. Валиант въздъхна. Тя отключи глезените си от хълбоците му. Той излезе от тялото й и я сложи да стъпи на крака. Тами се разсмя, докато наблюдаваше как Валиант оправя дрехите си и отива да отвори. Тя не трябваше да се притеснява за своето облекло. Пусна полата надолу и прикри липсата на бикините си. В коридора стоеше Тайгър.

— Да разбирам ли от силните шумове, които чух от асансьора, че вие двамата се сбогувате? — Ухили се доволно.

— Чул си ни? — Тами се изчерви.

— Всички в сградата чуха. С нетърпение очакваме деня, когато Джъстис ще ви разреши да заживеете в дома на Валиант. Къщата му е отделно в гората и достатъчно надалеч, за да не разбираме кога вие двамата правите секс. — Тайгър се вгледа в своя събрат. — Готов ли си сега, когато по подходящ начин каза довиждане на своята половинка?

Валиант се наведе и вдигна нещо от пода.

— Сега вече съм. — И се усмихна. Отиде до Тами и й подаде бикините, които бе изритала. — Пази ги, докато ме няма, така ще си мисля как ще ги разкъсам, когато се върна. Обичам те.

Тайгър се засмя.

Тами не му обърна внимание, беше много засрамена. Постави длан върху гърдите на Валиант, там, където биеше сърцето му.

— Аз също те обичам. Бързо се връщай вкъщи при мен.

Остана на място и изпрати с поглед мъжете. Пред вратата вече нямаше охрана на пост. Бяха хванали доносника, който предаваше информация за Джъстис и за ставащото в Резервата. Всички знаеха, че тя принадлежи на Валиант и никой нямаше да я притеснява. Освен това вярваха, че няма да напусне хотела без придружител, тъй като някои обитатели на Дивата зона представляваха опасност за нея поради нестабилното си психическо състояние.

Чарли Артцола никога повече нямаше да бъде проблем. Така й бяха казали. Затвори и заключи вратата, чудейки се за части от секундата дали адвокатът бе мъртъв. Мислено сви рамене. В действителност, изобщо не я интересуваше неговата съдба, след като нямаше повече да създава проблеми. Джъстис я бе уверил в това.

Минаваше полунощ, когато телефонът иззвъня. Тами се хвърли към него.

— Валиант?

— Откъде знаеш, че съм аз? — Дълбокият му глас прозвуча развеселено.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)