Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Защото никой друг не би ме потърсил в този късен час, а и ти ми обеща, че ще се обадиш. Добре ли си? Как вървят нещата? Освободихте ли ги? Всички ли са добре?
— По-бавно. — Засмя се Валиант. — Добре съм. Имаме няколко ранени, но те ще се оправят. Спасихме всички. Не ни очакваха тук и тъй като беше през нощта, охраната бе малобройна. Човеците бягаха, вместо да се опитват да убият нашите хора преди да успеем да стигнем до тях. Спасяването им се оказа доста лесно.
Тами въздъхна с облекчение.
— Притеснявах се.
— Знам. Благодаря ти, че те е грижа, това означава много за мен. В рамките на следващите дванайсет часа ще ги транспортираме до Резервата. Разполагаме само с два хеликоптера и ще трябва да направим няколко курса. Джъстис не иска да ги травмира още повече с дълго пътуване, а и не искаме да ги излагаме на външния свят, като наемем по-голям самолет, за да ги транспортираме наведнъж. Прекалено много въпроси и твърде много бюрокрация. Оставам тук докато евакуираме и последната група. Лягай и си почивай, секси. Ще се прибера утре по обяд.
— Добре. Липсваш ми.
— И ти ми липсваш. Обичам те.
— И аз те обичам.
Тами затвори натъжена; отсъствието му й действаше зле. Би дала всичко сега да е изтегнат до нея, в леглото. Не можеше да повярва колко се бе пристрастила към него. Измъкна се от кревата и отиде до тоалетната.
На вратата се позвъни. Тами погледна към часовника и се намръщи, беше малко след полунощ. Навлече халата и през антрето се отправи към хола. Притесни се, тъй като знаеше, че отвън в коридора вече няма пазач. Пристъпи към вратата, прехапала устни.
— Кой е там?
— Брийз. Донесох сладолед. Знам, че Валиант не е тук и си помислих, че няма да успееш да заспиш. Може ли да вляза?
Тами отключи и отвори вратата. Усмихна се на високата брюнетка.
— Влизай! Радвам се да те видя. Сладолед ли каза?
Гостенката пристъпи вътре, в ръцете си държеше покрит поднос.
— Не какъв да е сладолед. Донесох двойно полети шоколадови мелби. Ели ме научи да ги правя. Вътре има и парчета брауни5. — Усмихна се на Тами от своята висота. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против късното ми посещение?
— Да. Наистина се радвам, че си тук. Съмнявам се, че ще заспя. Валиант току-що ми се обади.
— Как е минало? — Брийз остави подноса на масичката за кафе и вдигна капака. Седна на дивана и подаде на Тами лъжичка, увита в салфетка. — Все още не съм чула нищо.
— Валиант каза, че са ги спасили и всички са добре. Имало няколко ранени, но нямало опасност за живота им.
— Толкова съм щастлива да го чуя. Трябва да взема мерки за настаняването на половин дузина жени, които са били държани там.
Тами се поколеба, не беше сигурна дали е удобно да попита, но искаше и тя да направи нещо.
— Имаш ли нужда от помощ?
— С удоволствие бих я приела.
Тами повдигна мелбата и я разгледа. Очите й се разшириха.
— Благодаря ти много. Леле! Това просто е… Еха! Погледни всичкия този шоколад! Това орехи ли са?
— Да.
— Обичам орехи и брауни. И шоколадова глазура. — Опита я. — И с малки парченца шоколад. Много е вкусно! Благодарности също и на Ели. — Направи пауза. — Можеш ли да ядеш шоколад? Валиант каза, че му ставало лошо от него.
— На някои Видове им прилошава, на други — не. — Усмихна се и загреба пълна лъжичка, а по лицето й се изписа удоволствие. — Аз го обичам.
Валиант мълчаливо наблюдаваше как шестте жени минават покрай него, водени от дребна човешка жена. Погледът му я проследи.
Косата й веднага грабваше вниманието. Тя беше червена като пламък, вдигната на опашка, която стигаше почти до задника й. Непознатата заведе женските Видове до хеликоптера, който ги чакаше, и те се качиха вътре. Валиант се намръщи. Обърна се и погледна към Тайгър.
— Коя е малката човешка жена с огнената коса?
Приятелят му погледна към хеликоптера, непознатата се виждаше ясно, тъй като вратите все още бяха отворени. Тя провери предпазния колан на всяка една от шестте Видове, преди да заеме място на последната седалка. Пилотът затвори страничната врата и се качи в кабината.
— Това е Джеси Дюпре. Обикновено участва в акциите, когато открием някоя от нашите жени — подаръци. Част е от човешкия екип със специално предназначение, отпуснат ни от правителството. Успокоява жените ни, когато ги намерим. Изненадан съм, че е тук. Обикновено се занимава само с онези, които са били продадени.
5
Традиционен шоколадов сладкиш в американската кухня. — Б.пр.