![Прокоба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/6/prokoba-bg-download.jpg)
Прокоба [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-303-2
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прокоба [bg]». Краткое содержание книги:
– Това е добрата новина – сухо отбеляза Йесика. – А сега е ред на лошата: изданието не е нито библиографско, нито с ограничен тираж. Книгата е публикувана през 1924 година с тираж хиляда екземпляра. И няма как да знаем дали притежателят на книгата я е купил или получил като подарък в годината на издаване. Възможно е просто да е влязъл в антикварна книжарница години по-късно и да я е купил оттам. Въведох данните за тази книга и открих десет екземпляра в антикварните книжарници в момента.
Патрик усети как го обзема униние. Осъзнаваше колко незначителни са шансовете му да открие нещо съществено, но тайно се бе надявал да се натъкне на интересен факт. Заобиколи щанда и гневно прикова поглед в подредените страници. Идеше му да ги накъса на парченца, но се овладя.
– Забелязваш ли, че две страници липсват? – попита Йесика и застана до него.
– Не – изненада се Патрик.
– Погледни номерацията. Първо имаме пета и шеста страница, след тях – девета и десета, единайсета и дванайсета и накрая тринайсета и четиринайсета. Липсват седма и осма.
В главата на Патрик нахлу порой от мисли. Изведнъж той осъзна с кристална яснота какво означава откритието на Йесика: жертвите не са четири, а пет.
Знаеше, че не бива да го прави, но не можеше да се въздържа. Сестра му не одобряваше, че той проси позволение да се докосне до недостижимото. Ала нещо вътре в него не му даваше мира. Изпитваше неописуемо силна потребност да разбере какво има отвъд гората, отвъд полята; да узнае какво се крие там, където тя всеки ден отива, оставяйки ги сами в къщата. Чувстваше се длъжен да разбере как изглежда онова, за чието съществуване им напомняше самолет в небесата или ръмженето на автомобил някъде в далечината.
Тя първо отказа. И дума да не става – отсече. Единственото място, където се намират в безопасност, където той, малкият ѝ неудачник, се намира в безопасност, е в къщата, в тяхното убежище. Но той продължи да я моли. И с всяка следваща молба му се струваше, че съпротивата ѝ отслабва все повече и повече. Сам си даваше сметка колко настойчиво я убеждава в правотата си, как в гласа му се прокрадва умолителна нотка: позволи ми да видя непознатото, поне веднъж!
Сестра му винаги стоеше до него и мълчеше. Наблюдаваше ги, гушнала плюшена играчка и с палец в уста. Никога не изразяваше същото желание да опознае света навън и не би се осмелила да моли за разрешение, но той виждаше как в очите ѝ проблясва същото желание, докато седи на пейката до прозореца, вперила поглед в безбрежната гора, разстилаща се пред очите ѝ. В такива мигове той съзираше у нея същия онзи копнеж, който изпитваше и той.
Затова продължи да моли за разрешение. Умоляваше я, настояваше. Тя му напомняше за приказката, която често четяха заедно: за любопитните братче и сестриче, които се изгубили в гората. Изведнъж се озовали сам-самички, в плен на зла вещица. Ами ако и той и сестра му се изгубят по същия начин? Тя ги закриля – така ги убеждаваше. Дали няма да се изгубят? Нима искат да рискуват и никога повече да не намерят пътя към къщи? Та тя вече веднъж ги спаси от злата вещица… Гласът ѝ винаги звучеше слаб и скръбен, когато вместо отговор им задаваше въпрос. Ала нещо в него го подтикваше да продължава, макар тревогата да късаше сърцето му, докато слушаше треперещия ѝ глас и виждаше сълзите в очите ѝ.
Светът навън го теглеше неудържимо към себе си.
– Добре дошли, заповядайте! – Ерлинг размаха ръце, подканвайки ги да влязат. Когато операторът прекрачи прага, домакинът се изпъчи още повече. – За мен и за Вивека е изключително удоволствие да вечеряме заедно в скромната ни къщурка – додаде той към камерата с приглушен смях.
Зрителите безспорно ще оценят възможността да надникнат в дома на шведския хайлайф, подчерта Ерлинг, когато изложи идеята си пред Фредрик Рен. Продуцентът веднага се въодушеви от гениалното хрумване участниците в предаването да гостуват на прощална вечеря в къщата на най-голямата клечка в общинската администрация. По-добър завършек на шоуто не можеше да се измисли.
– Заповядайте, заповядайте – подканваше Ерлинг гостите си, въвеждайки ги в дневната. – След минутка Вивека ще ви поднесе питие за добре дошли. Или не консумирате алкохол? – попита той със закачливо намигване и се засмя на собствената си шега.
Зрителите ще се убедят, че не съм средностатистически скучен чиновник в стегнат костюм, доволно си помисли Ерлинг. Не, той определено знаеше как да разчупи атмосферата. На конференциите всички го знаеха като най-забавния разказвач на весели истории, докато с колегите му си почиваха в сауната. Мъж със сериозни позиции в политиката, при това и духовит.