Красива мистерия [bg]

— Но?

— О, ще се очупи. Трябва само да се научи да направлява емоциите си от главата към сърцето. Един ден той ще заеме: мястото на капелмайстора. И ще се справи великолепно. Притежава цялата страст, която е необходима. Остава само да я насочи правилно.

— Но ще остане ли?

Монахът лекар разсеяно изяде още няколко боровинки.

— Сега, когато брат Матю е мъртъв? Не знам. Може би не. Смъртта му бе голяма загуба за цялата общност, но сякаш най-вече за брат Люк. Според мен той го боготвореше като светило. Не е необичайно между наставник и ученик.

— Приорът наставник ли беше на брат Люк?

— Той наставляваше всички ни, но Люк бе най-новият и се нуждаеше от най-много напътствия.

— Възможно ли е брат Люк да е разбрал погрешно естеството на взаимоотношенията им? Да е решил, че връзката им е по-специална? Дори изключителна?

— В какъв смисъл? — макар и все още любезен брат Шарл застана нащрек. Всички заемаха отбранителна позиция и при най-лекия намек за "по-специално" приятелство.

— Възможно ли е да си е помислил, че капелмайсторът го подготвя за нещо? Че не просто го обучава по правилата, приети в този конкретен хор?

— Възможно е — призна брат Шарл. — Но приорът би усетил това и би прекратил подобни мисли. Брат Люк нямаше да е първият монах, поддал се на обаянието на приора.

— И брат Антоан ли? Солистът? — попита Гамаш. — Сигурно са били близки.

— Нали не намеквате, че брат Антоан е убил приора в пристъп на ревност, защото е насочил вниманието си към Люк? — Докторът едва не се изсмя на глас.

Но Гамаш знаеше, че смехът често прикрива неудобната истина.

— Толкова ли е абсурдно? — попита детективът.

Усмивката изчезна от лицето на монаха.

— Бъркате ни с участници в някоя сапунена опера. Брат Антоан и брат Матю бяха колеги. Двамата обичаха грегорианските псалми. И това е единствената любов, която споделяха.

— Но много силна любов, не мислите ли? — попита Гамаш. — Дори всепоглъщаща.

Лекарят замълча. Просто мълчеше и гледаше детектива. Не изразяваше съгласие. Нито несъгласие.

— Казахте, че двама души са били най-засегнати от смъртта на приора. Единият е Люк. Кой е другият?

— Абатът. Опитва се да се държи, но виждам какво усилие му коства, съдейки по дребните знаци. Лесно се разсейва. Забравя неща. Няма апетит. Предписах му да се храни повече. Винаги ни издават дребните неща, нали?

Брат Шарл сведе поглед към ръцете на Гамаш, едната длан леко обвила другата.

— Добре ли сте?

— Аз? — изненада се Гамаш.

Лекарят вдигна ръка и прокара пръст по лявото си слепоочие.

— А, това ли — каза детективът. — Значи забелязахте.

— Аз съм медицинско лице — каза брат Шарл с усмивка. — Рядко се случва да пропусна дълбок белег на слепоочие. — После доби сериозно изражение. — Или трепереща ръка.