Красива мистерия [bg]

Гамаш се съмняваше, че металният прът може да им разкрие нещо съществено. Брат Симон бе признал, че го е изплакнал и изстъргал, преди да го окачи обратно до вратата. И всеки, пожелал достъп вчера сутринта до заключените покои на абата, бе оставил по него своята ДНК и пръстовите си отпечатъци. А те бяха мнозина. В това число и Гамаш.

В кабинета на приора не откри никого. Неколцина монаси работеха в animalerie, почистваха и хранеха козите и кокошките. Докато крачеше по другия коридор, Гамаш надникна в трапезарията, после отвори вратата към chocolaterie.

— Търсите ли някого? — попита брат Шарл.

— Инспектор Бовоар.

— Няма го тук, за жалост. — Монахът лекар бръкна с черпак в казана и извади порция боровинки, от които капеше разтопен шоколад. — Последната партида за деня. Набрани от брат Бернар тази сутрин. Наложило му се да излезе два пъти, горкичкият. Първата кошница изял сам. — Брат Шарл се засмя. — Рисковете на професията. Искате ли?

Той кимна към дългите редици миниатюрни, тъмнокафяви сферички, вече охладени и готови да бъдат опаковани и изпратени на юг.

С вид на провинен ученик Гамаш влезе в работилницата и затвори вратата след себе си.

— Заповядайте. — Брат Шарл посочи към твърда табуретка с високи крака, после придърпа една и за себе си. — Тук работим на смени. Когато в самото начало монасите започнали да произвеждат шоколадовите боровинки, те назначили един човек да върши работата, обаче забелязали, че монахът се разширявал, а продукцията се свивала.

Гамаш се усмихна и прие почерпката.

— Merci.

Сочната дива боровинка, потопена в уханен шоколад, му се стори, ако това изобщо бе възможно, още по-вкусна от предишния път. И ако убиеха някой монах заради тези бонбони, Гамаш би разбрал. "Но пък от друга страна — помисли си той, — всеки сам си избира наркотика. За някои е шоколад, за други — грегориански псалми."

— Казали сте на инспектор Бовоар, че сте неутрален в конфликта, mon frére. Нещо като Червения кръст. Обгрижвате ранените в битката за контрол над "Сен Жилбер". Кои според вас бяха най-тежко ранените? В битката, но и от смъртта на приора.

— Бих казал, че в битката не остана нито един незасегнат. Всички се чувствахме ужасно от онова, което се случваше, но никой не знаеше как точно да го прекрати. Залогът бе твърде голям, а средно положение нямаше. Не можеше да се направи половин запис или обетът за мълчание да се вдигне наполовина. Вариантът за компромис изглеждаше невъзможен.

— Казвате, че залогът е твърде голям. Знаете ли за основите?

— Кои основи? На абатството?

Гамаш кимна и внимателно се вгледа в жизнерадостния лекар.

— Какво за тях?

— Знаете ли дали са стабилни? — попита Гамаш.

— В буквален или символичен смисъл? Буквално, нищо не може да събори тези стени. Първите монаси са си разбирали от работата. Но символично? Опасявам се, че "Сен Жилбер" здравата се клати.