![Трите дъщери на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/4/trite-dshcheri-na-eva-bg-download.jpg)
Трите дъщери на Ева [bg]
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542720706
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трите дъщери на Ева [bg]». Краткое содержание книги:
Пионката
Оксфорд, 2002 г.
Пери буташе велосипеда си по "Радклиф Скуеър" с преметната на рамо чанта с книги и гроздето, което не беше изяла на обяд. Преди час видя Мона и Бруно в едно кафене. Седяха и се гледаха враждебно. Азър им беше дал задача за работа по двойки, която включваше и една нощ заедно в библиотеката. "Споделете храната и идеите си!" Верен на себе си, професорът накара известния с непоносимостта си към мюсюлманите Бруно да е в един отбор с богоотдадената Мона. Азър не разбираше, че колкото и благородни да бяха намеренията му за постигане на хармония между Бруно и Мона, те бяха осъдени на провал.
Пери се беше убедила, че в семинарите нямаше нищо случайно. Всичко беше подробно замислено. Всеки студент беше участник в умствена игра, в която професорът играеше единствено със себе си. Лицето ѝ пламваше при мисълта, че и тя беше само една пионка. Как мразеше Азър за това!
Пред "Радклиф Камера" зърна Трой. Седеше на пейка и разговаряше оживено с приятели. Когато я видя, той стана и се приближи.
– Здрасти, Пери! Още ли учиш при Азър?
– A ти още ли го шпионираш?
Свиването на устните му беше равносилно на отговор, но той отвърна:
– На него не трябва да му разрешават да преподава в такава уважавана институция. Той не дава пет пари за студентите. Интересува се само от себе си.
– Студентите го харесват.
– О, да. Особено момичетата. Например приятелката ти Ширин.
Трой поклати многозначително глава. Пери заби тока на обувката си в чакъла и попита:
– Какво... Ширин?
– Не се прави, че не знаеш. Aз ли да ти го кажа?
– Какво да ми кажеш?
В очите му блеснаха пламъчета.
– Азър има връзка с нея.
Настъпи неловка тишина. Но не задълго.
– Как така, тя е била негова студентка...
– Спеше с него по време на курса. Обзалагам се, че са пишели оценките ѝ в леглото.
Пери извърна поглед и изведнъж осъзна, че омразата на Трой към Азър беше подсилена и от ревност. Той несъмнено беше луд по Ширин.
– Понякога ходи в кабинета му. Заключват се за двайсет минути до половин час. Засякъл съм времето, защото я чакам отвън.
– Млъкни! – ядоса се Пери и цялата почервеня.
– Ти също го посещаваш. Виждал съм те!
– Ходя на семинара.
– Лъжеш! Tози семестър нямаш часове при него!
– Трябваше да му кажа нещо... важно.
Как да му обясни, че беше ходила при Азър, за да говорят за бебето в мъглата. Той я беше отрупал с въпроси за появата му и за реакцията на родителите ѝ, за страха, че е джин, за посещението при заклинателя и за писанията в господодневника. Разказа му всичко, като превърна детските си спомени в мост, по който се надяваше да стигне до сърцето му. Но в един момент Азър се наслуша, събори моста и спря да я кани в кабинета си.
– Не разбираш ли, че той е егоманиакален хищник. Храни се от млади умове и млади тела.
– Трябва да тръгвам – едва промълви Пери.
Измъчвана от ужасна мигрена, тя се отби в аптеката. Откакто беше пристигнала в Оксфорд, беше опитала всички възможни болкоуспокояващи. Мина покрай рафтовете и забави ход покрай предлаганите противозачатъчни. В Истанбул нямаше такова разнообразие на ярки цветове, чудновати дизайни на опаковките и привлекателни реклами. Ако родителите ѝ бяха използвали такова средство, нея нямаше да я има. Нито пък него: Нямаше да има страдание, нито пък вина. А само едно прекрасно нищо.
Минаха години, докато научи тайната, която криеха от нея. Бременността на Селма в напреднала възраст била изненадваща и тя родила не едно, а две деца. Момиче и момче. Пери и Пойрас: момичето – с името на златна фея, а момчето – с името на най-бурния североизточен вятър.
Двамата били четиригодишни, когато в един горещ сънлив следобед Селма ги оставила за малко на дивана и отишла до котлона в кухнята, за да погледне специалитета си – сладко от сливи. Били купили няколко килограма от местния пазар. Купата на масичката до дивана била пълна, а останалите чакали на кухненския тезгях да станат на сладко. Всичко наоколо било в лилаво.
На Пери ѝ доскучало, слязла от дивана, взела една слива, огледала я любопитно и я лапнала. Била много кисела. Извадила я от устата си и я дала на брат си. Той се зарадвал и само след секунди Селма заварила сина си бездиханен, с потъмняло като цвета на сливите лице. Пери била свидетелка на всичко. Застинала и недоумяваща.
– Защо не ме извика? – крещяла Селма пред роднините и съседите, които били у тях след погребението. – Как можа! Гледала си как брат ти издъхва, и си мълчала! Проклето дете!