Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Могъща била Троя. На гръцките герои предстояли големи трудности в борбата им с войнствените троянци, но затова пък и голяма слава и извънредно богата плячка очаквала онези, които победят троянците и завладеят Троя.
ГРЪЦКИТЕ ГЕРОИ В МИЗИЯ
Всички герои и техните войски се събрали в пристанището Авлида, за да отплават оттам към бреговете на Троя. На морския бряг се струпала грамадна войска. Тази войска брояла сто хиляди въоръжени воини. Тя трябвало да бъде пренесена до Троя с 1186 кораба. Преди тръгването всички предводители на войски, великите герои, се събрали под сянката на един столетен чинар при олтарите, за да принесат жертви на боговете и да им се помолят за щастливо плаване. Изведнъж изпод един от олтарите изпълзял ужасен змей, червен като кръв. Извивайки на обръчи грамадното си тяло, змеят бързо полазил нагоре по чинара, почти до самия му връх. Там имало гнездо с осем пиленца и женска. Червеният змей погълнал и женската, и пиленцата, а след това се превърнал в камък. Изумени стояли героите под чинара: те не можели да разберат какво означава това знамение от боговете. Но мъдрият прорицател Калхас им открил смисъла на поличбата. Той казал на героите, че ще им се наложи девет години да държат Троя в обсада, тъй като змеят погълнал девет птици, и едва на десетата година след тежки усилия ще превземат великата Троя. Думите на Калхас зарадвали гърците. Изпълнени с надежда за благополучен изход на предприетия от тях поход, те спуснали корабите си във водата. Един след друг корабите отплавали от пристанището Авлида. Ударили гребците дружно веслата и грамадната флота на гърците потеглила бързо към бреговете на Азия.
След като плавали известно време, гърците спрели край бреговете на Мизия. Тук управлявал Херакловият син, героят Телеф. При неговите владения именно спрели гърците. Те били убедени, че са стигнали до бреговете на Троя, и започнали да опустошават владенията на Телеф. Телеф събрал войската си и я повел да защищава владенията си. Започнал кръвопролитен бой.
В боя встъпил Ахил с верния си приятел Патрокъл. Патрокъл бил ранен, но без да обръща внимание на раната, той мъжествено се биел рамо до рамо с Ахил.
Най-сетне след големи усилия Ахил успял да принуди Телеф да избяга.
Настъпилата нощ дала възможност на Телеф да се прибере в своя град и да се затвори в него. Рано сутринта гърците започнали да събират телата на палналите воини и едва тогава разбрали, че са се били не с троянците, а с мизийците и техния цар Телеф, Херакловия син. Гърците се натъжили: те значи се били със своя съюзник, а не с враг. Гърците сключили мир с Телеф и той обещал да им помага. Отказал само да замине с тях в похода им срещу Троя: Телеф бил женен за една от Приамовите дъщери и не искал да воюва срещу тъста си.
След като погребали падналите в боя, гърците напуснали Мизия и отплавали по-нататък, към бреговете на Троя. В открито море изненадала флотата на гърците страхотна буря. Страшни вълни като планини се издигали по морето. Бурята разпръснала като леки трески. корабите на гърците. Те объркали пътя. Дълго блуждали гърците по морето и най-после се завърнали в Авлида. Един след друг пристигнали гръцките кораби в пристанището, което тъй неотдавна били напуснали, за да отплават за великата Троя. Първото действие от похода им завършило с неуспех.
ГЪРЦИТЕ В АВЛИДА
Изложено според трагедията на Еврипид „Ифигения в Авлида“.
Когато всички кораби на гърците се прибрали отново в Авлида, те ги изтеглили на брега. Тук се образувал огромен военен лагер. Мнозина герои не останали в Авлида. Завърнали се по домовете си. Напуснал Авлида и предводителят на цялата войска, цар Агамемнон. Никой не знаел кога собствено може да се предприеме нов поход срещу Троя. Но какво трябвало да правят гърците? Необходим бил водач, който да им покаже пътя към бреговете на Троя. Този път можел да им бъде показан само от Телеф, с когото наскоро гърците се били. През време на боя Телеф бил ранен от Ахил в бедрото. По какъв ли не начин лекувал Телеф раната си — нищо не помагало. Раната го боляла все по-силно и по-силно, болките ставали непоносими. Най-сетне, изтощен от страдания, Телеф се отправил за Делфи и там попитал оракула на Аполон как да излекува раната си. Пития отговорила, че Телеф може да бъде излекуван само от оня, който го наранил. Облечен в дрипи, с патерици, преобразен като просяк, Телеф отишъл в Микена в двореца на Агамемнон; той решил да помоли микенския цар да склони Ахил да му излекува раната. Първа зърнала Телеф жената на Агамемнон Клитемнестра. Той й открил кой е; а Клитемнестра дала съвет на Телеф, когато се появи Агамемнон, да грабне от люлката детето Орест, Агамемноновия син, да изтича при жертвеника и да се закани, че ще разбие о жертвеника главата на Орест, ако Агамемнон откаже да му помогне да излекува раната си. Телеф постъпил така, както му заръчала Клитемнестра. Изплашил се Агамемнон, че Телеф ще убие сина му. Съгласил се да помогне на Телеф и сторил това на драго сърце, тъй като знаел, че само Телеф може да посочи на гърците пътя за Троя. Агамемнон изпроводил пратеници при Ахил. Ахил се учудил; той не можел да разбере как ще излекува раната на Телеф, без да познава лечебното изкуство. Но най-мъдрият измежду героите, Одисей, казал на Ахил, че не му е нужно да бъде лекар, че той ще изцери раната на Телеф с желязо от острието на копието, с което му била нанесена. Веднага изстъргали желязо от Ахиловото копие, посипали раната на Телеф и тя зарасла. Телеф се зарадвал. Той се съгласил като отплата за излекуването да води флотата на гърците до троянските брегове — нещо, от което по-рано така упорито се отказвал.