Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Никога е прекалено силно казано.
Кейт огледа красивите тропически цветя, поставени в дълбоки вази от китайски порцелан. Прекоси шумното помещение по стъпките на салонната управителка и се насочи към разтворените френски врати на терасата.
Андрю скочи на крака и издърпа стола.
— Радвам се да те видя, Кейт — усмихна се той, а очите му пробягаха по фигурата й. — Жълтото ти отива, би трябвало по-често да го носиш…
— Благодаря — усмихна се тя, седна зад масата и свали слънчевите си очила.
— Как се отнася светът към нашата известна адвокатка?
— Много добре — засмя се Кейт. — Искам отново да ти благодаря за прекрасните рози. Започнаха да разтварят чашки и уханието им залива целия ми кабинет… — Слънцето светеше право в очите й и тя отново си сложи очилата.
— Радвам се — отвърна Андрю. Загорелите му ръце небрежно си играеха със сребърните прибори върху бялата покривка.
Келнерът напълни чашите с минерална вода и Андрю вдигна своята в шеговит тост:
— Да бъдем приятели!
— Да бъдем — чукна се Кейт.
Очилата й даваха възможност да го разглежда на воля, без да привлича вниманието му. Русата коса, яркосините очи и тялото на атлет го караха да прилича по-скоро на филмова звезда, отколкото на адвокат. Кейт беше готова да се обзаложи, че печели сърцата на съдебните заседателки само с външния си вид, докато, обратно — мъжете с положителност изпитват ревност…
Поръчаха и Андрю вдигна глава.
— Напоследък посещавала ли си някое от политическите събрания за набиране на предизборни средства?
— Да — кимна тя. — Ходя на такива събрания поне един-два пъти седмично…
— Аз пък не мога да изтърпя подобно нещо дори веднъж в месеца — направи гримаса той. — Чудя се как издържаш…
— На мен ми харесва — сви рамене Кейт.
— Обзалагам се, че повечето хора посещават подобни места само за да видят името си във вестника…
— Така е. Но аз вярвам в думите на Елдридж Клийвър: „Ако не си част от разрешението, значи си част от проблема…“.
— Което означава, че ако не помагам на другите, аз съм лош, така ли?
— Лош е силна дума. По-точната е пасивен…
— Значи трябва да се стегна, иначе рискувам да не получа твоето одобрение.
— Точно така — закачливо се усмихна Кейт и отпи глътка вода. Келнерът се появи с големи чинии спагети, тя свали очилата си, преди да ги опита. — Страхотни са!
— Наистина — кимна той, остави вилицата и заби очи в нея. — Има ли нещо вярно в слуховете, че възнамеряваш да се кандидатираш за областен прокурор?
— Това е една реална възможност.
— А оттам ще хвърлиш око и на резиденцията на губернатора?
— Защо не? — игриво се усмихна тя.
Той задържа вилицата си във въздуха.
— Мисля, че и на двете места би се справила чудесно…
— Надявам се.
— Говориш като изпечен политик — засмя се той.
Известно време се храниха в мълчание, после Андрю остави салфетката си на масата и я погледна.
— Кейт, не съм забравил, че имаме споразумение да не обсъждаме делото Д’Арси…
В погледа й се появи безпокойство.
— Андрю, не бих искала да разваляме…
— Моля те, нека довърша — прекъсна я той. — Нямам желание да те разстройвам, но трябва да ти задам един въпрос, който напоследък силно ме безпокои… Ще ми отговориш просто с „да“ или „не“, после нещата приключват. Става ли?
— Хайде, питай — въздъхна Кейт.
— Вярно ли е, че подготвяш споразумение с прокуратурата за Сандра д’Арси, според условията на което тя ще свидетелства срещу моя клиент?
Кейт замръзна на стола, в душата й се появи негодувание. Как смее да задава подобен въпрос?!
— Андрю, нямам никакво намерение да обсъждам тези неща с теб! — отсече тя.
— За бога, Кейт! — примоли се той. — Имам право да получа поне едно „да“ или „не“! — По бузите му изби ярка червенина.
— Аз пък отказвам да говоря на тази тема! — стисна зъби тя. Проклет нахалник! Защо изобщо приех тази среща, след като предварително подозирах нещо от тоя сорт?
Сините му очи изпитателно пробягаха по лицето й.
— Чух за подобна възможност от твой колега в кантората — преднамерено небрежно подхвърли той.
— Това е невъзможно! — не успя да се овладее тя.
— Всичко е възможно! — повиши тон той. — По дяволите, Кейт! Кажи да или не!