Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Трябва да вляза във връзка с Томи. — Гласът й беше тих, почти шепот.
— Това е лудост!
Лицето й се разкриви, в очите й проблесна влага. Понякога се държи като гаменче от улицата, но има случаи, в които изглежда като безпомощно дете, помисли си Тео.
— Трябва да разбера какво е казал на полицията — настоя тя. Очите й бяха сведени надолу, към пръстенчето с брилянт, което нервно въртеше.
— Сандра, мисля, че…
— Моля те, не ме поучавай! — прошепна тя и притисна ушите си с длани. — Абигейл ми е достатъчна с нейните заповеди. „Не прави това“, „по-добре така“… — имитира гласа на свекърва си тя. — Вече до гуша ми дойде!
— Разбирам те много добре. — В това отношение Тео наистина можеше да й съчувства.
— Трябва ми сигурен човек, който да предаде посланието ми на Томи — подхвърли тя.
— Сандра, навън има цяла глутница репортери, които дебнат всяка наша крачка! — погледна я в очите Тео. — Надуши ли подобно нещо, жълтата преса буквално ще ни разкъса. Да не говорим за полицията. Какво ще си помислят, ако аз цъфна в затвора и поискам свиждане с убиеца на брат си?
Тя се извърна и насочи поглед към градинарите, които работеха недалеч от тях.
— Разговаряла ли си с Кейт Александър по този въпрос? — попита Тео.
— Тя каза, че не мога да се срещна с него — едва чуто отвърна Сандра.
— И е права — тръсна глава Тео. — Би се изложила на огромна опасност… Мисля, че изобщо не…
— Добре, забрави го — махна с ръка младата жена, извърна се към него и добави: — Съжалявам, че изобщо повдигнах този въпрос.
— Бъди разумна, Сандра. Такова нещо е безкрайно опасно. Слушай какво те съветва адвокатката.
— Нали ти казах да го забравиш? — гневно повиши тон тя.
Той направи опит да хване ръката й, но тя рязко се отдръпна.
— Предполагам, че и сам ще откриеш изхода!
Тръгна с бърза крачка през тревата, а Тео остана на място. Беше дълбоко обезпокоен, стомахът му се превърна в тежка топка. Сандра е готова да експлодира всеки миг, мрачно си помисли той.
Франклин Манинг получи болки в гърдите и докторите му наредиха да остане на легло. Вече няколко дни подред не можеше да спи, поведението му към близките беше грубо и неприязнено. Така посрещна и съпругата си Ирен, която надникна в спалнята.
— Пак сме сърдити, а? — подхвърли игриво тя.
— Мразя да лежа в проклетото легло! — промърмори Франклин. — Сякаш съм лошо момче, което са наказали!
Очите й със състрадание се спряха върху мъжа, с когото живееше цели четиридесет и осем години.
— Знам това…
— Трябва да ида в службата! — решително продължи той. — Трябва да организирам избора на нов старши партньор. Едва след това мога да мисля за пенсия…
— Решил ли си вече какво ще правиш? — попита тя и се наведе да оправи възглавниците под главата му.
— Вече не съм сигурен дали изобщо имам право на глас — горчиво отвърна той.
— Това не е вярно. Ти си старши партньор и президент, всички във фирмата чакат твоята дума…
— Напоследък отсъствам толкова често, че изпускам нещата от контрол — мрачно поклати глава той. — Зная, че ме уважават, но вече не мога да разчитам на пълната им подкрепа…
— Очевидно още се колебаеш между Диксън и Чарлс — промърмори жена му.
— Така е.
— Труден избор за един баща…
— Обичам нашия син, но се съмнявам, че има качества на ръководител — погледна я с благодарност той. — Зная, че първото нещо, което ще направи като президент, е да обедини фирмата с довчерашните ни конкуренти от Ню Йорк.
— Но той прекрасно знае, че ти си против подобно нещо — погледна го с тревога Ирен.
— Това изобщо не го вълнува — въздъхна Франклин. — Поеме ли ръководството, ще прави каквото поиска.
— Но все трябва да има някакъв начин за противодействие, нали?
Той внимателно я погледна.
— Напоследък нещо ми се върти в главата… Мисля дали да не разделя акциите си по равно между Диксън и Чарлс и да ги направя президенти с еднакви права…
— Това ми звучи като мъдро соломоновско решение…
— Да, ама има опасност от разделяне на фирмата — кимна с кисела физиономия Франклин. — Продължавам да се опасявам, че Диксън не е подходящ за президент…
— А Чарлс? — хвана ръката му тя.
— С него мислим еднакво — въздъхна Франклин. — Толкова прилича на мен, сякаш е мой син… Страхувам се обаче, че Диксън никога няма да ми прости.