Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Не е така — въздъхна той.
Красивото му лице беше тъжно и уморено, върху него беше запечатано изражение, което Кейт не беше виждала досега. Нима това е болка? Сърцето й лудо блъскаше и тя мрачно поклати глава. Защо ми влияе по този начин, господи?
— Никога в живота си не съм се извинявал, Кейт — промърмори той. — Винаги съм бил принуден да водя битки, също като теб… И затова те разбирам… — Тъмните му очи пробягаха по лицето й. — Но сега ще го направя, дано това те накара да се почувстваш по-добре… Извинявай, Кейт.
Пресвети боже, замаяно си помисли тя. Всемогъщият и непобедим Чарлс Римън май наистина се извинява! След ужасната сцена с плесника в кабинета й тя беше убедена, че няма да го види повече, да не говорим за някакви извинения. Отстъпи крачка назад да го пропусне в антрето, но остана там. Даде му да разбере, че няма никакво намерение да го пусне по-навътре.
— Трябваше да ти кажа истината — мрачно промълви той. — Но се страхувах да не те нараня…
— Да не ме нараниш, значи — смръщи вежди тя.
По врата му избиха червени петна.
— Ан ни е засякла на Каталина и вдигна ужасен скандал.
— Защо не ми каза? — изненадано го погледна тя.
— Реших, че ако я замъкна някъде през уикенда, нещата ще се уталожат…
— Май наистина се мислиш за изключителен мъж, а? — усмихна се иронично тя.
Той явно не разбра какво има предвид.
— Сбърках… Уикендът беше ужасен. Непрекъснато набирах номера ти, но ми отговаряше проклетият телефонен секретар… — В очите му се появи подозрение. — Между другото, къде беше изчезнала?
Тя прокара пръсти през късата си черна коса.
— Това не те засяга.
По лицето му за миг пробяга гняв, после мрачното изражение се завърна. Кейт никога не беше го виждала разкаян. Продължаваше да е твърдо убедена, че не биваше да я лъже, но неволно се постави на негово място. И не успя да си представи какво точно би направила.
Той моментално усети колебанието й, думите излетяха от устата му припряно, с неясна надежда:
— Кейт, толкова сме близо до това, което искаме! — Пръстите му леко се разпериха. — Нима не желаеш да бъдеш следващият старши партньор в „Манинг & Андерсън“?
Тялото й замръзна от изненада.
— Очаквам това да стане при всички обстоятелства — ледено процеди тя. — И мисля, че то няма нищо общо с личните ни отношения.
Той отвори уста да каже нещо, после въздъхна и само кимна с глава:
— Да, разбира се…
— Възползвам се от случая да добавя, че не очаквам някаква промяна в служебните ни отношения — изгледа го продължително тя, тръсна глава и добави: — Клиентите ни не са виновни за нищо!
— Съгласен съм — меко отвърна той. — Сега ще ми позволиш ли да вляза?
— Не.
— Кейт…
— Не ме предизвиквай! — предупреди го тя.
В тъмните му очи се появи недоумение.
— Добре — вдигна длан той. — Печелиш… засега. — Обърна се към вратата и подхвърли: — Лека нощ, Кейт.
— Лека нощ — отвърна с пресилено спокойствие тя, затвори след него и сложи резето. Пое си въздух с пълни гърди едва когато чу тихото мъркане на колата му, бързо замряло в далечината. Неволно се запита дали нещата между тях ще бъдат същите, в случай че успее да му прости? Главата й мрачно се поклати. Болката все още беше тук…
Диксън остана зад волана на колата си. Отдавна беше решил да проследи Чарлс, но го стори едва тази вечер. Просто беше убеден, че зет му поддържа дискретна връзка с друга жена и вече беше крайно време да установи това. Само малко кал върху безупречната репутация на Чарлс би му дала шансове при оспорването на завещанието.
Видя фигурата на Чарлс, насочила се с бързи крачки към колата, и сърцето му ускори ритъма си. Нима ще си тръгне толкова бързо, ако действително е бил при любовницата си? Престоят му в къщата беше по-кратък от петнадесет минути.
Изчака колата на Чарлс да потегли, после слезе и се насочи към сградата. Вратата беше заключена, но имената на живущите бяха изписани върху пощенските кутии. Едно от тях моментално привлече вниманието на Диксън: „К. Александър“. Блъсна вратата, просто за проверка. Наистина беше заключена. Дали Чарлс е имал ключ, или Кейт му е отворила отгоре? По дяволите! От мястото, където беше паркирал колата си, това не можеше да се установи.
Разбира се, има шанс Чарлс просто да се е отбил да й остави някакъв служебен материал. Но Диксън добре видя, че ръцете му бяха празни. Освен това за тази работа си има куриери… Съмняваше се, че Чарлс ще се отбие от обичайния си маршрут и ще пътува допълнителни двадесет и пет минути дотук за нещо служебно… Но това съвсем не е достатъчно, въздъхна в себе си Диксън. Ще трябва да ги наблюдавам по-отблизо. Нещата биха станали доста интересни, ако наистина се окаже, че между Чарлс и Кейт съществува нещо по-така…