Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Пръстите на Чарлс конвулсивно се преплетоха. Дявол да я вземе тази Кейт! Ето къде е била, когато се скъсах да я търся по телефона! Още тогава усетих, че нещо не е наред…
Закрачи напред-назад, умът му напрегнато работеше. Андрю Стюарт е достоен съперник. Не само защото има привлекателна външност, а и защото е много добър юрист. Все пак изборът на Кейт беше безкрайно неподходящ, дори глупав. Би трябвало да си дава сметка, че рано или късно ще се стигне до конфликт на интересите…
Скъсах си задника да й осигуря политическо бъдеще, кипеше той. И какво се получава, когато само за миг си обърна гърба? Тя просто зарязва всичко и се отдава на съмнителни удоволствия!
Не беше сигурен, че може да действа рационално. Пристъпи към бара, сипа си половин чаша неразреден алкохол и отпи едра глътка. След няколко минути противното разтърсване на вътрешностите му изчезна. Допи питието и остави чашата на плота. Налага се да оправя тази бъркотия, въздъхна мрачно той. Дано да се получи…
Паркирал колата си до тротоара, Тео нетърпеливо очакваше появата на Диксън. Дългата медноруса коса се търкаше в яката на разкопчаната му риза при всяко нетърпеливо извръщане на главата. Беше изключително обезпокоен от разговора си със Сандра.
Най-сетне зърна мерцедеса, който спря пред сградата на федералните власти в Уестууд. Изскочи от ягуара, заключи вратичката и изчака приближаването на Диксън.
Отвори дясната врата на лимузината и се плъзна вътре.
— Здрасти.
— Какво е толкова спешно? — изръмжа Диксън, даде газ и потегли в посока на Уилшайър.
Тео му предаде накратко разговора си със Сандра и заключи:
— Тя твърди, че на всяка цена трябва да разбере какви са били показанията на Томи пред полицията.
— По дяволите! Не мога да повярвам, че ще пожелае да те изложи на такъв риск! Май ще излезе, че този хлапак наистина е убиецът на брат ти. А Сандра трябва да си държи шибания език зад зъбите! Бърка се точно там, където не трябва!
— Какво означава това? — попита Тео.
— Нищо, забрави го — въздъхна Диксън и се извърна да го погледне. На лицето му изплува пресилена усмивка, брадичката му съвсем се стопи в гушата. — Важното е, че си й отказал, Тео… Отново ще ти дам твърд съвет: дръж се настрана. Остави мен да се разправям с подробностите. Окей?
— Разбира се — въздъхна с облекчение Тео. И без това разчиташе единствено на Диксън. Сега оставаше другият проблем… Прокашля се и неуверено подхвърли: — Полицията отново ме пита къде съм бил в нощта на убийството…
— Какво им отговори?
— Че съм си бил у дома, сам… — Усети как дланите му овлажняват от притеснение. — Ами ако разберат?
Не получи отговор. Диксън гледаше право пред себе си и мрачно мълчеше.
26
Лорин разтърси коса, лампичките пред огледалото осветиха медните й къдрици. Спиралата леко докосна миглите й. Облече съблазнителната си копринена роба, сърцето й биеше в ускорен ритъм. Андрю се обади отдолу, всеки момент щеше да е тук.
На вратата се позвъни. Тя напълни дробовете си с въздух и притисна гърдите си с ръка. Можеш да го направиш, можеш! Повтори тези думи като заклинание, после отвори.
— О, Андрю! Каква приятна изненада!
Той влезе в антрето, очите му равнодушно се плъзнаха по съблазнителната й фигура. Мина покрай нея и влезе в хола, лицето му беше смръщено.
— Ти излезе права — изръмжа той. — Кейт наистина работи по споразумение!
— Призна ли го?
— Не — поклати глава той и сините му очи потъмняха от гняв. — Но изобщо отказа да разговаря по въпроса!
В душата на Лорин помръдна чувство за триумф. Правилно беше преценила, че Кейт няма да обсъжда клиентите си с когото и да било. Новината беше чудесна, наложи се да направи усилие, за да прикрие злорадството си.
— О, господи — съумя да изрази съчувствие тя. — Но не бих казала, че съм изненадана. Кейт не е от хората, които действат емоционално…
— Все още не мога да го приема! — свъси вежди той.
— Андрю, аз ти дадох поверителна информация, защото… — направи пауза и изчака по бузите й да избие руменина. — Защото те обичам… — Пръстите й се преплетоха с неговите, на лицето й изплува усмивка. — Не искам да изгубиш едно важно дело само защото някой ти играе мръсни номера зад гърба… — Гласът й се понижи до шепот. — Но не трябваше да ти казвам… Това може да ми струва работата, нали?
Той само кимна с глава.
— Действията ми не бяха етични, но исках да ти помогна — подчерта тя.