Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Двайсет — двайсет и пет сантиметра?
Той си спомни, че в плевнята май има едно старо гребло, което може би щеше да стане използваемо с достатъчно изолирбанд…
Тя въздъхна тихичко и се насочи към стълбите.
— Просто ще извадя дрехите.
Не можа да измисли нищо, което да й отговори. Звънът на телефона го спаси от опасността да изтърси нещо глупаво. Вдигна на третото позвъняване.
— Гърни слуша.
— Детектив Гърни, обажда се Грегъри Дърмот. — Гласът бе учтив, но загрижен.
— Кажете, господин Дърмот.
— Случи се нещо. Искам да се уверя, че съм уведомил съответните власти.
— Случи се?
— Получих много странно съобщение. Смятам, че може би е свързано с писмата, за които споменахте, че са получавали жертвите на престъплението. Да ви го прочета ли?
— Първо ми кажете как го получихте.
— А това е още по-притеснително от текста му. Божичко, направо ме побиха тръпки! Залепено беше от външната страна на прозореца ми — същият прозорец, пред който се намира малката масичка, на която закусвам всяка сутрин. Разбирате ли какво означава това?
— Какво?
— Че някой е бил там, точно там! Докосвал е къщата ми, бил е на не повече от петнайсет метра от мястото, където в това време съм спял! И е знаел на кой прозорец да го залепи. Именно заради това е толкова зловещо!
— Какво имате предвид с „на кой прозорец да го залепи“?
— Ами — прозорецът, до който седя всяка сутрин! Това не може да е случайно! Той със сигурност знае, че закусвам на тази маса, което означава, че ме е наблюдавал!
— Обадихте ли се на полицията?
— Именно заради това ви се обаждам.
— Имах предвид районното полицейско управление.
— Зная какво искахте да кажете! Да, обадих им се — те просто не възприемат ситуацията сериозно. Надявах се, че едно обаждане от ваша страна би помогнало. Ще го направите ли?
— Кажете ми какво пише в бележката.
— Секунда. Ето го. Само два реда, написани с червено мастило. „Да дойде един, да дойдат всички/сега всички глупаци ще умрат“.
— Прочетохте ли го на полицаите?
— Да! Обясних, че може би има връзка с две убийства и казаха, че ще изпратят един следовател утре сутринта, което хич не звучи като спешно!
Гърни набързо претегли всички „за“ и „против“ на това да му каже, че убийствата вече са три. Реши, че тази новина не би помогнала с нищо, като вместо това щеше да го стресне още повече. А пък Дърмот вече бе порядъчно уплашен.
— Какво означава това съобщение според вас?
— Да означава? — В гласа му се промъкваше паника. — Именно каквото казва! Пише, че някой ще умре. И че ще стане сега. И е изпратено до мен! Това означава, за бога! Какъв ви е проблемът бе, хора?! Колко трябва да станат жертвите, преди да обърнете внимание на случващото се?
— Опитайте се да запазите спокойствие, сър. Знаете ли името на полицая, с когото разговаряхте?
Глава 42
С главата надолу
При приключването на разговора си с лейтенант Джон Нардо, началник на управлението в Уичърли, Гърни бе получил неохотното му уверение, че още този следобед ще изпрати полицай, който да пази Грегъри Дърмот.
Междувременно снеговалежът се бе превърнал в истинска виелица. Гърни бе на крак от почти трийсет часа и знаеше, че се нуждае от сън, но реши, че ще се насили още малко. Сложи кафе и подвикна на Маделайн, която се бе качила на горния етаж. От едносричния й отговор не успя да разбере дали и тя иска, макар да предполагаше какво е казала. Попита я отново. Този път „не“-то бе високо и силно — повече, отколкото бе необходимо, помисли си той.
Снегът оказваше обичайния си успокояващ ефект върху него. Събитията в този случай се струпваха твърде бързо. Това, да изпрати собственото си послание до пощенската кутия в Уичърли в опит да се свърже с убиеца, сега започваше да изглежда като грешка. Беше му предоставена сравнително не малка свобода при разследването; тя обаче надали обхващаше и подобни „творчески“ намеси. Докато чакаше кафето да се свари, в ума му се наслагваха картини от местопрестъплението в Содъртън, включително камбалата — толкова ясно, все едно я бе видял със собствените си очи. Мисълта за бележката от прозореца на Дърмот се опитваше да ги измести. „Да дойде един, да дойдат всички/сега всички глупаци ще умрат.“ Хрумна му, че може да излезе от това тресавище, като се захване да свърши нещо. Единият вариант бе да поправи счупеното гребло за почистване на покрива. Вторият — да се занимае отново с числото „деветнайсет“ и да провери дали идеята му води нанякъде. Избра него.