Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Доволен, той почисти от хартията възможните отпечатъци. Усещането бе странно — нещо нередно и мрачно — но той прогони чувството, намери плик и го надписа до Х. Арибда. Пощенският адрес под името бе на кутията на Дърмот в Уичърли, Кънектикът.
Глава 41
Обратно в реалността
Гърни стигна до пощенската кутия навреме, за да предаде плика на Ронда, която заместваше обичайния пощальон — Бакстър — два пъти седмично. Когато се върна през пасището в къщата, въодушевлението му вече бе помрачено от пристъп на съжаление. Разкаянието неизменно следваше редките случаи, в които действаше импулсивно. Спомни си за петте съобщения.
Първото бе от галерията в Итака:
„Дейвид, обажда се Соня. Трябва да поговорим за проекта ти. Нищо лошо не е станало, напротив — всички новини са добри, но трябва да се чуем наистина много, много скоро. Ще съм в галерията до шест довечера, а можеш да ми се обадиш и по-късно у дома.“
Второто беше от Ранди Клам, който звучеше силно превъзбуден:
„Опитах се да ви открия на мобилния, но той не беше включен. Намерихме няколко писма в къщата на Шмит. Иска ми се да ги погледнете — да видите дали ви изглеждат познати. Явно Ал е получил няколко шантави стихотворенийца по пощата, но не е искал жена му да ги види. Беше ги скрил на дъното на кутията си с инструменти. Дайте ми номер на факс и ще ви ги изпратя. Ще съм ви задължен.“
Третото беше от Джак Хардуик от Бюрото за криминални разследвания. Отношението вече не бе просто неучтиво, а по-скоро граничеше с нервна криза:
„Ей, Шерлок, носи се слух, че твоят човек е драснал още две резки на приклада си. Вероятно си бил твърде зает, за да споменеш за това на старото си приятелче. Аз — явно съм се бил побъркал — за кратко си помислих, че е под достойнството на господин Скапания Шерлок Гърни да отдели време да звънне на скромния Джак Хардуик. Но ти, разбира се, не си такъв, нали? Трябва да се засрамя! И за да ти покажа, че не тая лоши чувства, се обаждам да ти съобщя за сбирката, планирана за утре. От БКР ще изнесат доклад за напредъка по случая Мелъри, ще се обсъдят и последните събития и как случаите в Бронкс и Содъртън ще се отразят на насоката на разследването. Капитан Род ще е домакин на тая срещичка. Окръжният прокурор е поканен и без съмнение, ще покани и теб. Просто си помислих, че би желал да знаеш от по-рано. В края на краищата, за какво са приятелите?!“
Четвърто бе обаждането от Клайн, което Хардуик бе предсказал. Не беше точно покана. Обичайната енергичност в гласа му бе изместена от нервна възбуда:
„Гърни, какво, по дяволите, става с мобилния ти телефон?! Опитахме се да се свържем направо с теб, после пробвахме и чрез полицията в Содъртън. Казаха, че си тръгнал оттам преди два часа и половина. Казаха също така, че си имаме работа с убийство номер три — същият извършител. Това е доста важен факт, не мислиш ли? Нещо, за което трябваше да ми се обадиш, може би? Трябва да говорим веднага! И да се вземат определени решения. Необходимо ни е всяко късче информация, с което разполагаш! Утре по обяд има среща в БКР. Това е основен приоритет. Обади ми се в момента, в който чуеш това съобщение!“
Последното беше от Майк Говацки:
„Само исках да ви кажа, че изровихме куршума от онази дупка в стената на кухнята. Наистина е от 38-ми калибър, точно както казахте. Освен това направихме още едно малко откритие, след като си тръгнахте. Проверявахме пощенската кутия — да не е останало още някое от тия любовни писъмца с червеното мастило — и открихме мъртва риба. В пощенската кутия. Не споменахте мъртвата риба да е част от модела на поведение на убиеца. Съобщете ми, моля, ако означава нещо. Не съм психолог, но бих казал, че нашият извършител е пълно куку! Това е засега. Прибирам се вкъщи да поспя малко.“