Намисли си число

После звънна на Клайн.

Тази сутрин Клайн бе в съда. Елън Ракоф повтори оплакванията на окръжния прокурор. Накара се на Гърни заради това, че не бяха успели да се свържат с него и че не ги бе информирал навреме за случващото се. След това тя му каза, че ще е най-добре да не изпуска голямата среща на другия ден по обед в квартирата на БКР. Но дори и докато му изнасяше въпросната лекция, гласът й звучеше еротично. Гърни се зачуди дали липсата на сън не го кара леко да откача.

Обади се на Ранди Клам, благодари му за обаждането и новата информация и му даде номера на факса в канцеларията на окръжния прокурор, на който да изпрати писмата на Шмит. Добави и един на БКР, за да стигнат и до Родригес. След това му разказа какво бе научил за случая с Ричард Карч, включително и следата с камбалата. Сподели и факта, че връзката с алкохола сега присъства и в трите случая.

Колкото до обаждането на Соня, реши, че то може да почака. Не бързаше особено да се обади и на Хардуик. Умът му непрекъснато прескачаше към предстоящата среща в Бюрото за криминални разследвания на другия ден. И то далеч не с топли чувства, точно обратното. По принцип мразеше всякакви срещи. Съзнанието му работеше най-добре само̀. „Груповото мислене“ и принципът „Две глави са повече от една“ го караха да иска да стане и да си излезе. А пък мятането на прибързаната му поетична бомба го караше да се чувства неудобно и леко гузен конкретно за тази среща. Не обичаше да има тайни.

Потъна в мекото кожено кресло, поставено в ъгъла на кабинета. Искаше да систематизира ключовите факти от трите случая, да открие хипотезата, която най-добре ги обосновава, а също и как да я изпробва. Само че мозъкът му, твърде дълго лишаван от сън, отказваше да му сътрудничи. Затвори очи и всичко, което дори бегло напомняше последователна мисъл, просто изчезна. Не бе сигурен колко време е стоял там, но когато отвори очи, валеше силен сняг. Пейзажът бързо побеляваше, а тишината бе толкова пълна, че чу приближаващата се кола дълго преди да я види. Измъкна се от креслото и отиде до кухнята — точно навреме, за да мерне колата на Маделайн, която се скри зад плевнята. Вероятно отиваше да провери пощенската им кутия, намираща се на края на общинския път. Минута по-късно звънна телефонът. Той вдигна от кухнята.

— Добре — там си. Знаеш ли дали пощальонът вече е минал?

— Маделайн?

— До кутията съм. Искам да изпратя нещо, но ако вече е минал оттук, после ще ида до града да го пусна.

— Всъщност беше Ронда и да — тръгна вече.

— По дяволите! Добре, няма значение, ще се погрижа по-късно.

Колата й бавно се появи иззад плевнята и зави по пътя нагоре към къщата.