Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Трябва да стане.
— Ще стане — каза Риърдън.
Мисълта за линията „Джон Голт“ препускаше през ума му в пълно съответствие с уверения звук на думите му. Линията „Джон Голт“ продължаваше напред. Атаките към метала му бяха престанали. Чувстваше се така, сякаш разделени от много мили, в двата края на страната, той и Дагни Тагарт стояха един срещу друг в празното пространство, с разчистен път, свободни да довършат работата. Ще ни оставят на мира, за да я завършим, мислеше си той. Думите звучаха като химн на победата в ума му: ще ни оставят на мира.
— Капацитетът на фабриката ни е хиляда комбайна годишно — каза господин Уорд. — Миналата година произведохме триста. Събрах стоманата от разпродажби на банкрутирали фирми, измолих няколко тона оттук-оттам от големи компании, и обикалях като боклукчия по какви ли не невероятни места — няма да ви досаждам с тези неща, просто никога не съм си мислил, че ще доживея време, в което да трябва да правя бизнес по този начин. И през цялото време господин Орън Бойл се кълнеше, че ще достави стоманата следващата седмица. Но каквото и да успееше да отлее, отиваше при новите му клиенти, по причина, която никой не споменаваше — само чувах да се шепне, че това са хора с някаква политическа протекция. А сега дори не мога изобщо да се добера до господин Бойл. Той е във Вашингтон и е там от поне месец. А всички в офиса му казват, че не могат да направят нищо, защото не могат да намерят руда.
— Не си губете времето с тях — каза Риърдън. — Никога няма да получите каквото и да е от тая банда.
— Знаете ли, господин Риърдън — каза той с такъв тон, сякаш е открил нещо, в което не може да повярва съвсем: — Мисля, че има нещо съмнително в начина, по който господин Бойл управлява бизнеса си. Не мога да разбера към какво се стреми. Половината им пещи бездействат, но миналия месец вестниците бяха пълни с някакви големи статии за „Асошиейтед Стийл“. За производството им ли? Нищо подобно — за чудесния жилищен проект, който господин Бойл тъкмо е построил за работниците си. Миналата седмица беше за някакви цветни филми, които господин Бойл е изпратил до всички гимназии и които показват как се прави стоманата и от каква невероятна полза е за всички. Сега господин Бойл има и радиопредаване, в което говорят само за важността на стоманената промишленост за страната и продължават да говорят, че трябва да съхраним стоманената промишленост като цяло. Не разбирам какво има предвид под „като цяло“.
— Аз разбирам. Забравете го. Няма да се измъкне.
— Знаете ли, господин Риърдън, не харесвам хора, които говорят твърде много как всичко, което правят, е заради другите. Това не е вярно, и не мисля, че ще е правилно, ако някога стане вярно. Така че аз ще кажа, че имам нужда от стоманата, за да спася собствения си бизнес. Защото си е мой. Защото ако трябва да го затворя… както и да е, никой не разбира това в наши дни.
— Аз разбирам.
— Да… Да, мисля, че бихте могъл… Така че, виждате ли, това е първата ми грижа. Но все пак съществуват и моите клиенти. Работят с мен от години. Разчитат на мен. Направо е невъзможно да се намерят каквито и да е машини, където и да е. Знаете ли какво ще стане, ако в Минесота фермерите не могат да намерят инструменти, когато машините се чупят в средата на жътвата и няма части, няма други машини… нищо, освен цветните филми на господин Орън Бойл за… Както и да е… А все пак става дума и за моите работници. Някои от тях са при нас още от времето на баща ми. Нямат къде другаде да отидат. Не и сега.
Невъзможно е, мислеше си Риърдън, да изстиска още стомана от фабриката, където всяка пещ, всеки час и всеки тон бяха разчетени предварително за спешните поръчки през следващите шест месеца. Но… Линията „Джон Голт“, мислеше той. Ако можеше да направи това, можеше да направи всичко. Чувстваше, че иска да приеме десет нови предизвикателства веднага. Чувстваше се така, сякаш живее в свят, в който нищо не е невъзможно за него.
— Вижте — каза той, достигайки телефона, — нека говоря с управителя си и да видя какво изливаме през следващите няколко седмици. Може би ще намеря начин да ви заема няколко тона от някои от поръчките, и…