Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Къде?
— В старите кариери, из блатата, навсякъде.
— Това е лудост. Ще замърсиш подпочвените води.
— Значи ще трябва да пречистваме още повече, нали така? Как мислиш, много приятна симетрия, а?
— Ти си полудял — казах аз. — Няма начин да ти се размине.
— О, ще разиграваме театро — слънчево изпаряване, нови технологии и всичко останало, та да се радват еколозите. Но на твое място не бих пил кладенчова вода от нашата област, щом веднъж се започне.
— Ти изобщо не си като татко — каза Криси. — Той беше добър човек.
Разтреперана, тя вдигна пистолета и го стисна с двете ръце.
Чашата на Гай се разби върху пода. Той вдигна пушката и се прицели в главата на Криси.
— Ти си свидетел, Ласитър. Тя ще ме застреля!
— Не! — изкрещях аз.
Двамата мълчаха.
Пълна тишина, нарушавана само от пърпоренето на вентилатора и свистенето на напоителните кули отвън.
Ръцете на Криси трепереха.
По лицето на Гай плъзна коварна усмивка.
— Сестричке, може и да си луда, но си оставаш най-разкошното дупе, което съм набарвал. Сочно и тясно.
— Копеле! — извика тя.
Ридаеше и пистолетът подскачаше в ръцете й.
Всичко стана за секунди.
Гай Бърнхард стисна пушката с две ръце.
Видях как показалецът му притиска спусъка.
Направих две крачки и се хвърлих към него. Стреснат, той завъртя пушката насреща ми.
Първият трясък бе зад мен — слаб, като от ауспух.
Вторият бе като чудовищно вулканично изригване.
Озовах се на пода с пушката в ръце. В чамовия таван над мен зееше дупка колкото ананас. Погледнах Гай. Очите му бяха отворени. Точно между тях имаше мъничка черна дупчица. Зад нас Криси говореше нещо, но ушите ми звънтяха. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как избелва очи и коленете й се подгъват. Подхванах я, преди да рухне на пода.
Верен на истината
— Не можеш да й бъдеш адвокат! — ревна Чарли Ригс — Ти си свидетел.
— Соколов каза, че не би възразил да я защитавам пред съдебния състав.
Той се изкашля шумно и натъпка лулата си с вишнев тютюн. Крачеше напред-назад по верандата.
— На твое място не бих го приел за комплимент.
— Не сме ли имали вече подобен разговор?
— Божичко, да, и мислех, че си се поучил.
— Ейб няма да разреши да говоря пред съдебния състав, а после да я защитавам и на делото. Ще им разкажа каквото знам, Криси също ще каже и ще се борим да няма обвинение. А ако има, ще викна Ед Шохат за защитник.
Чарли изстреля към мен струйка дим.
— Дай да го обсъдим — каза той както обикновено — Тя влезе в къщата със зареден пистолет и намерение да извърши убийство, прав ли съм?
— Аха.
— А Гай се въоръжи на свой ред?
— Пак аха.
— На което имаше пълното право, нали?
— Да, при самозащита — казах аз.
— Тя е казала, че ще го убие, така ли е?
— Каза — признах аз, — но и той я заплаши И се опита да я предизвика.
— Словесните предизвикателства не са оправдание за убийство.
— Прав си, Чарли.
— Дадени бяха два изстрела, по един от всяка страна нали?
— Пак си прав.
— Тогава ми се струва — каза Чарли, — че твоят клиент не носи вина само ако не е стреляла първа.
— Продължавай, Чарли.
— Например, ако се е отказала от заплахите, а Гай станал нападател, тя би имала правото да се отбранява със сила. Но ако е стреляла първа… ами, тогава просто го е убила, и то предумишлено.
— Може и да си прав — казах аз.
— Е, кое от двете? — попита Чарли.
Не отговорих.
— Джейк? Съдебният състав ще те пита, тъй че можеш да кажеш и на мен. Не забравяй, че ще бъдеш пол клетва. Винаги съм те учил да бъдеш верен на истината.
— Учил си ме и да върша онова, което смятам за правилно.
— Не виждам противоречие — каза той.
— Чарли, винаги съм търсил истината. Никога не съм лъгал в съда.
— И няма да лъжеш, така ли?
Не отговорих веднага.
— Чарли, бил ли си някога в положение, когато истината и правдата не съвпадат, когато истината може да причини по-скоро зло, отколкото добро?
Той насочи лулата срещу мен.
— Не е наша работа да решаваме. Казваме истината и оставяме системата да работи.